Писмото, което разплака Дядо Коледа

Дядо Коледа,

пише ти Милчо. Аз съм на 12 години и живея в село Горна Бешовица, но уча в Мездра. В нашето село отдавна няма училище. То не че и децата са много. Само лятото има с кого да си играя, като си дойдат на село гражданчетата/така им викаме/. Да знаеш, хич не обичам да пиша писма, пък и съучениците ми се подиграват, че още вярвам в теб и чудото на Коледа. Затова писмото е тайно и моля те не го показвай на никого, защото ако разберат, че съм ти писал, пак ще стана обект на подигравки.

Искам да споделя нещо много лично с теб, скъпи Дядо Коледа.

Сега да не вземеш да си помислиш, че ще се тръшкам за голям камион, конструктор „Лего“ и компютър. Зная че няма да ми ги изпратиш. Мама казва, че бедните семейства не получават такива огромни подаръци. А и къде ще ги съхранявам, нали живеем четирима души в една стая. Аз, мама, тате и сестра ми. Тя е на 7 години. Катя се казва. Ама никак не те обича, защото миналата година ти поръча кукла на „Уинкс“, а ти взе че и донесе само един шоколад. Аз не ти се разсърдих, че не ми прати футболна топка, но сестра ми дълго плака.

Ти не се засягай, че не те обича, Дядо Коледа.

Сигурно не си видял сълзите й, защото бързаш да обиколиш целия свят. Ще си промени мнението, сигурен съм. Катя е добро дете и можеше да чете от четиригодишна. Аз се научих чак на 7 и половина. Та, само много те моля, тази година да не забравиш да и донесеш куклата.

Затова те подсещам от по-рано. Всички в класа й я имат, само тя ходи с една стара, дето и едната й ръка липсва. „Уинкс“ струва 20 лв. Мислех да и я купя, но съм събрал само 10 лв. Мама не ми дава пари за училище, нали все пестим, а и никой не иска да ме вземе на работа през ваканциите, да му помагам. Малък съм бил. Но тези 10 лева си ги изкарах с честен труд, да ти се похваля. Помогнах на съседа да прекара дървата до двора и той ми плати.

Знаеш ли за какво си мечтая дядо Коледа?

Мама и тате да не се карат непрекъснато. Мама твърди, че тате е неудачник, защото пари за една пералня не може да изкара и зимата много и мръзнат ръцете като пере на ръка. Тя и по принцип си е перачка. Имаме тепавица в селото и пере почасово килими, черги, пътеки.

Ама поне в къщи да не се мъчи. Дядо Коледа аз не искам подарък, зная че мама е голяма, ама ако не тази година, поне другата една от онези модерните перални да й изпратиш. Хем, мама ще пере с кеф, хем няма да се кара с тате. Че като почнат до среднощ ги слушам.

А за него дядо Коледа една резачка, ако може.

Той си имаше негова и режеше дърва в няколко села, ама се счупи и няма пари да я поправи. Сега обикаля къщите и взима по някой лев, за да поправи я покрив, я улук. А и най-вече искам да му подариш нова резачка, защото обеща, че ако си купи, най-накрая ще ме заведе със сестра ми в София.

Зная, че е столицата на България, но още не съм ходил. Съучениците ги водиха на екскурзия там, ама ние нямахме пари, та не ме пуснаха. Всички разказват, че са били в някакъв МОЛ. Сигурно е нещо като дворец, поне аз така си го представям. И много ми се иска да отида да го видя. Представяш ли си, там имало стълби, които се движели, а ти се возиш на тях напред-назад. И голямо кино.

Ама да не си помислиш, че се оплаквам, Дядо Коледа.

Няма токова нещо. Просто ми става тъжно като наближава Коледа. Сигурно ме мислиш за лошо момче, защото много им завиждам на другите деца. И елха си имат, и нови играчки, и дрехи. Гледат ТВ. А нашия телевизор от една година не работи. Веднъж ходих на гости у съседите и гледах екшън със Силвестър Сталоун. Много ми хареса. Гледай негов филм, Дядо Коледа, няма да съжаляваш.

Такива неща искам да ти споделя Дядо Коледа И наистина те моля да не ме портиш пред съучениците, че голяма подигравка ще падне.

Да не забравиш най-важното – кукла „Уинкс“ за сестра ми. Е, ако ти останат пари купи ми и на мен една футболна топка. Да не ми се хвали Гошо с неговата. Няма да те лъжа, сигурно си видял, че имам двойка по математика, ама и Гошо имаше пък му донесе топка. Аз ще я поправя, обещавам.

Милчо, от село Горна Бешовица

Р.S Писмото е плод на художествена измислица. Истина е обаче, че Милчо го има, че наистина живее в Горна Бешовица и е на 12 години. Имам вила в това село и когато си ходя там, Милчо често играе с децата ми, които са на неговата възраст. Последният път си поговорихме.

Почерпих го със сладки и той бутайки едно огромно парче сладкиш в устата си, сякаш притеснен да не си го взема обратно, ми разказа по детски невинно и съзаклятнически, че ще пише на Дядо Коледа. Очите ми се насълзиха. Колко му трябва на едно дете да бъде щастливо? Плачеш ли Дядо Коледа? И аз плача.

Всяка прилика с действителни лица е /Не/случайна!