Още от дълбока древност повечето известни народи са създавали системи, с които да отчитат цикличната повторяемост на сезоните.

Повечето от най-ранните известни календари са се основавали върху отчитането на времето според фазите на Луната. Първите известни лунни календари са възникнали през ІІІ-ІV хилядолетие пр.н.е в поречията на реките Тигър и Ефрат, родина на такива цивилизации като шумерската, асирийската и вавилонската.

Вавилонските жреци са определили с голяма точност продължителността на синодичния месец (цикълът на една пълна смяна на лунните фази), която продължава точно 29 дена 12 часа 44 минути и 3 секунди.

Още в древността, ацтеките и маите са знаели, Луната влияе не само на приливите и отливите, а фазите на Луната също така оказват влияние върху реколтата, бременноста и зачеването.