Великден – истории, традиции и символи на празника

Всяка пролет, когато слънцето изгрява ярко на небосклона, християните в целия свят посрещат Великден. По своята значимост празникът се смята за едно от най-важното събития в целия християнски свят. Решихме да съберем най-интересните факти, както и най-древните традиции и символи, които водят към Великден.

„Великден“ или „Пасха“ има гръцки произход и означава „освобождение“.

Господ възкръсва и хората са щастливи. Животът триумфира над смъртта. На този ден, вместо обичайния поздрав, вярващите се обръщат един към друг с: „Христос Возкресе!“

Църквата отбелязва Великден цели 40 дни – толкова, колкото Христос е прекарал заедно с учениците си след Възкресението. За 40 дни Исус се явява на повече от 500 души на различни места, за което свидетелства апостол Павел. Първата седмица на Великден се нарича Светла или Великденска седмица.

Великден винаги се празнува през пролетта, но денят се променя всяка година.

Има лесен начин, по който можете самостоятелно да изчислите датата на празника. За целта ви е необходим лунен календар. Велиден е в първата неделя след първото пълнолуние след пролетно равноденствие ( 21 март). Първата неделя, която се пада след пълнолунието, ще бъде денят на Великден. За да се изчисли датата на Възкресение Христово, има още едно важно условие. Великден не може да бъде преди или в един и същи ден с еврейската Пасха. Този метод за изчисляване на Великденската неделя е установен от Първия Вселенски събор през 325 г. пр.н.е

Великден е предшестван от Великия пост – най-дългият пост през годината.

През 2019 г. поста трае цели 48 дни – започва на 11 март и продължава до 27 април. Тези 40 дни, символизират поста на Бог, който прекарва това време в пустинята в пост и молитва. Вярващите се опитват да извървят пътя му, очиствайки се от греховете и опитвайки се да станат по-добри.

В Големия пост Църковната харта призовава вярващите към пълно отхвърляне на храни от животински произход (месо, яйца, мляко). Сухото хранене (вода, хляб, плодове, зеленчуци, задушени плодове) се предписва в понеделник, сряда, петък. Вторник, четвъртък горещи ястия, но без масло в тях.

Събота, неделя – се приема храна с растително масло. Рибата е разрешена само в дните на дванадесетите празници – Благовещение и влизане Господне в Йерусалим. В събота Лазаров ден може да се яде хайвер от риба. В понеделник на първата седмица се препоръчва пълно въздържание от храна, от Разпети петък на Страстната седмица -до внасянето на плащеницата.

Постът включва следните седмици: Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Връбница и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.

Последната седмица на Великия пост е най-трудният и вълнуващ период за вярващите

Това е Страстната седмица. Всеки ден от тази седмица вярващите си припомнят с молитви как завършва земният живот на Исус Христос. Седмица преди Великден е Цветница, влизането на Господ в Йерусалим.

Великият четвъртък на Страстната седмица също се нарича и „Чист.“ Преди много векове нашите предци чакали този ден с нетърпение и се къпели преди изгрев. На този ден си подстригват косите и и се измивали със сребро. Те поставяли – каквото сребро имат във водата и след това си миели лицето. Нашите предци вярвали, че подобни церемонии съхраняват красотата и здравето на вярващите.

Разпети петък е най-строгият ден от Страстната седмица.

На разпети петък вярващите, според канона, трябва напълно да се откажат от храна. Само вечер можете да се приема малко хляб и вода. На разпети петък трябва да избягвате физически натоварвания и близки отношения с другия пол.

Забранява се тежката физическа работа. На Разпети петък, могат да се пекат козунаци и сладки. Хората казват, че сладкишите, приготвени на Разпети петък, не се развалят и не се покриват с мухъл, а също така имат лечебна сила.

Печенето на козунаци и обредни хлябове, както и появата им на масата е една от основните великденски традиции, които нашите баби пазят от векове.

Историята на великденските козунаци и обредни хлябове се предава от майка на дъщеря през векове. Великденските козунаци възникват много преди християнството и подобно на много явления от езическия свят плавно преминават в новосъздадените религии. Сега са основно ястие на великденската трапеза. Като събира много символи от съвременния и обредния свят, великденският козунак ни показва същия цикъл от живота и Възкресението, които помним по време на Великден.

Месеното на козунаци е било религия. Всички се събирали около масата, а домакинята произнасяла молитви. Според традицията, тестото трябвало да се се меси в мир и тишина, тъй като това е свещено семейно тайнство, от което, вярвали нашите предци, зависи животът на семейството и близките.

Ако искате да печете великденски козунаци и обредни хлябове, бъдете сериозни

Не гответе набързо или когато сте в лошо настроение. Смята се, че храната поглъща енергията на домакинята и ако не искате да „нахраните“ семейството си раздразнение и умора в тези свети дни, погрижете се за вашето душевно състояние. Запомнете, че готвенето по Великден винаги е тайнство.

На първо място, козунакът е символ на Тялото на Христос, умрял за греховете на човечеството, както и хляб, счупен на Тайната вечеря. В допълнение, той символизира богатството и плодородието, защото съдържа много „скъпи“ съставки – яйца, масло, захар стафиди и.т.н

Дългото „втасване“ на тестото, е символ за дългото време, необходимо за съзряването и възкръсван на всичко нова и нови животи в семейството и клана. Е, бялата шапка е символ на святостта на случващото се и чистотата на мислите, пречупващи хляба.

Има много традиции, ритуали и обичаи, свързани с Великден.

Това е Благодатния огън, символизиращ светлината в гробницата на Господа, което означава нейното възкресение. На Великден има традиция да се помага на бедните, като споделяме с тях дрехи и храна, за да могат те да се включат в честването на Великден. Този ден обикновено отбелязваме, облечени в чисти или нови дрехи, защото символизира началото на нов живот. А самият нов живот е представен от великденски яйца, които в големи количества са боядисват на Велика събота.

При християните яйцето се свързва с появата на нов живот. 

Този нов се заражда в черупката и все още не е отворен за никого. Новият живот е защитен. Той расте и се развива, така че в един прекрасен момент ще се отвори за целия свят. Но защо всяка година боядисваме яйца и фантазираме цветове и шарки? По принцип многоцветните орнаменти са по-късно явление, първоначално яйцата са били боядисани само в червено.

Има няколко версии, обясняващи боядисването на яйцата

Смята се, че християнската Мария Магдалена, е била изцяло отдадена на учението на Христос. Твърди се, че е свидетел на разпъването и възкресението му. Мария Магдалена отива лично при императора, за да съобщи за това чудо. Но в онези дни, за да влезеш при императора е трябвало да носиш дар. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. И Магдалена носела дар яйце. Когато му разказала за възкръсването императорът се засмял, не вярвайки на думите на Мария. Той и казал, че човек не може да възкръсне, точно както яйцето не може внезапно да стане червено. Но чудото се случило и яйцето за секунди придобило тъмно- червен цвят, цветът на кръвта на Христос.

Според друга версия, Мария донесла яйцето на императора като подарък.

Но за да му предаде вид на сувенир, тя изрисувала яйцето в червено, поставяйки върху него първите две букви от тържествената фраза „Христос возкресе!“. В друга версия пък се твърди, че в онези древни времена хората са гладували и са консумирали големи количества яйца. За да се запазят по-дълго, те ги сварявали. И за да се разграничат варените яйца от суровите, просто ги оцветявали.
Днес има много възможности за приготвяне на великденски яйца за Великден. Някои ги боядисват по стария начин с лук и естествени багрила, а други правят от тях истинско произведение на изкуството.

„Христос Воскресе“, бъдете живи и здрави!



 Коментари