Моят Свети Валентин

За какво си мечтая, днес? Всъщност отдавана не мечтая за онзи Свети Валентин, изпълнен с плюшени мечета, сърчица, лигави обещания, балончета и мелодрами. Но ако върна времето назад може би ще ми се наложи да си призная, че преди години харесвах точно това.

Спомням със смях как точно на 14-ет години, точно на 14-ти февруари ставах рано

и с нетърпение очаквах първото ми официално гадже да позвъни и да чуя в телефонната слушалка колко много ме обича, а аз с възможно най-нежния глас да отговоря със същото. Ако се забавеше и с час, започвах да потропвам нервно с крачета, да се съмнявам в неговите чувства и да редя крокодилски сълзи. Редовно си разменяхме сърчица и лиготии и се черпехме с торти и кока кола в близката сладкарница.

След години осъзнах, че обичта не се измерва с подаръците и дрънкулките, които ти подаряват.

Не се измерва и с многото думи, особено, ако не значат нищо и се казват просто, защото трябва. Обичта не е еквивалент на поредния Свети Валентин. Да, през годините съм посрещала и и изпращала много свети валентиновци. Най-трудни са били тези, в които съм ненавиждала човека до себе си и съм чакала само да мине празника, за да му кажа: „Хайде, обирай си крушите.“

На Свети Валентин ми се е случвало и да страдам.

Крокодилските сълзи са нищо със страданието, което сама си причинявах. Бях убедена, че този, когото обичам трябва да ми отговори със същото. А всъщност той изобщо не беше мой. И изобщо не му пукаше за моите драми.

И за да излезеш от порочния кръг се хвърляш бързо и тайно с уж „любовта на живота ни“. Просто защото така трябва, да не си сама на празника. Леле, какво ли ще си помислят хората, ако сама си подариш една Валентинка? Та тези, на които се хвърлях бяха от онези мъже, които ми подаряваха скъпи парфюми и след това бързаха да се върнат при съпругата.

Случвало се след поредица от неуспехи на любовното поприще, точно на празника на влюбените да се забавлявам до сутринта с приятелки и да не ми пука особено за мъжкото обкръжение.

Вероятно човек трябва да порасне, за да разбере какво иска от любовта

Може пък никога да не срещнем голямата любов, а може пък и да я срещнем? Пеперудите в стомаха издават всичко. Пърхат, пърхат. И осъзнаваме колко е хубаво да раздаваш обичаш и да бъдеш обичан. Може и тривиално да прозвучи, но едва тогава ще усетим истинския дух на празника, там някъде дълбоко в сърцето, ума, душата. Защото този човек ще изпълва всичко в нас и ще ни окриля с щастие.

Най-хубавото нещо, което може да ни се случи на Свети Валентин

е да сме обичани, да знаем, че ни вярват, че ни прощават дребните недостатъци, че винаги са до теб, дори и когато сериозно си сгазил лука. Най-хубавото нещо е, че до този човек се чувстваме пълноценни. Най-хубавото нещо е, че вече не се стараем да се харесваме на целия свят и не търсим отчаяно всеобщото одобрение. Най-хубавото е, че той е тук и ни обича, такива каквато сме. С размазания грим, бръчките, малкото коремче, закръгленото дупе и несресаната коса. Най-големият подарък за Свети Валентин е обич.

Само, когато обича човек е готов да отвори очите широко и да види колко може да е влюбен света и щастлив.

И че не всичко е само тъга, работа и проблеми. Ето, виждате ли онези 20 годишни момичета и момчета, които ходят и се целуват, прегръщат? Носят балони и рози в ръка. Усмихват се по детски и се обичат по детски. Младост и безгрижие. Но погледнете там в ляво двойката баба и дядо. Хванати си под ръка и бавно, бавно пристъпват към магазина за сладки. Той и купува бисквитка на сърце, а тя леко го докосва по ръката. Да, любовта различна във всички възрасти и трябва да се изживее, независимо от времето.

Всъщност не нужно само на Свети Валентин да показваме на човека до нас, че го ценим.

Обичайте се, всеки ден, казвайте си го всеки ден, правете любов всеки ден. Прегръщайте се, споделяйте емоциите, несгодите, радостта.

Тогава всеки ден ще бъде Свети Валентин. А, когато дойде празника, отворете бутилка хубаво червено вино и си кажете, че любовта не трае три годни, както се опитва да ни убеди Фредерик Бегбеде в книгите си. Ако човек може да я опази, съхрани и развие, тя трае дълго, дълго. Нали помните финала на почти всяка приказка: „И живели дълго и щастливо, докато смъртта ги раздели“.

Това е от мен. Изживейте вашата приказка. И не го мислите с подаръците. Купете или направете това, което първо ви подскаже сърцето. Ще бъде най-истинско.

Поздрави от една Валентинка!



 Коментари