Честита Нова Година. Бяс да подаряваш. Прозрения от 1910 година

Честита Нова Година! Всички тези подаръци по време на новогодишните празници будят повече тъга, отколкото радост. Защото никой не е достатъчно богат, та да прекрачи прага на новата година без много сметки.

Не един тайно ще простене над неща, дето ще събират прах, които е получил от едни или други и които ще даде на едни ли други, за да обогати търговците.

Съзирайки първата попивателна преса, получена в края на годината, едно момиченце, чиито родители имаха много приятели, казваше::

„Ето че попивателните почнаха да пристигат“

Има много безразличие, а също и сдържан гняв в този бяс да подаряваш. Тук задължението опорочава всичко.А в същото време бонбоните и шоколадът товарят стомаха и подхранват мизантропията.

Хайде! Да дадем бързо, да ядем бързо, и това ще мине 

Да преминем към сериозното. Желая ви добро настроение. Ето това е, което би трябвало да се дава и получава. Това е истинското внимание, което обогатява всички и най-напред онзи, който дарява. Това е съкровището, което се умножава при размяната.

Човек може да го разпилява по улиците, по трамваите, по будките за вестници, от това то няма да загуби нищо

То ще поникне и ще цъфне навсякъде, където е засято. Когато на някое кръстовище стане задръстване, във въздуха се разнасят ругатни и заплахи,правят се неприлични жестове, от които неприятната ситуация още повече се утежнява.

Всяко затруднение създава подобни ефекти

Нещата лесно могат да се оправят, ако човек поиска да се усмихне, да бъде по-умерен, да отпусне малко гневните си чувства, които го дърпат в различни посоки и се получава Гордиев възел , ако скърцаш със зъби и теглиш чертата към себе си.

Господарката скърца със зъби, готвачката – също. Накрая печеното във фурната прегаря. Оттук следват безкрайни яростни обяснения. За да бъдат освободени всички тези прометеевци е достатъчна само една усмивка в подходящия момент. Но никой не мисли за нещо толкова просто. Всички се стремят само колкото може по-силно да стегнат въжето, което ги задушава.

Съвместният живот умножава бедите

Влизате в ресторант. Хвърляте враждебен поглед на съседа, после по същия начин гледате менюто и сервитьора. Готово. лошото настроение се явява по лицето и на другия. Възможно е да се стигне до счупени чаши и сервитьорът да набие жена си същата вечер. Проумейте добре този механизъм и тази зараза.

И ето ви магьосник и раздавач на радост, слънчев бог навсякъде

Кажете една добра дума, една благодарност, нека студеното телешко не ви разваля настроението. Така ще следвате вълната от добро настроение и до най-закътания бряг. Сервитьорът ще се обръща с друг тон към работещите в кухнята, а хората в ресторанта по друг начин ще минават между столовете. Така вълната на доброто настроение около вас ще се разшири, ще успокои всички и самия вас.

Това няма край 

Обаче внимавайте в началото. Започнете добре деня, започнете добре годината. каква суматоха, каква тясна улица. Колко несправедливост, колко насилие! Пролива се кръв, съдиите трябва да се намесят. Всичко това може да се избегне от само един кочияш, от малко движение на ръцете му.

Нека бъдем добри кочияши

Отпусни се на седалката и дръж под контрол своите коне.

Честита Нова Година!

Есето е писано 1910 година

 

Ален е псевдоним. Истинското име на автора е Емил Огюст Шартие. Известен френски философ, професор, есеист, литературен критик.Самият Андре Мороа смята Ален за свой наставник и духовен учител и често го цитира с почитание в своето „Изкуство да се живее“.



 Коментари