Какво всъщност става на 9 септември? Факти, които никой не знае

Разбира се. 9 септември 1944 г. е една от най-противоречивите дати в българската история. За едни е начало на модернизация и социални придобивки, за други – начало на съветския модел, репресиите и загубата на политическа свобода. Най-честната оценка е да се видят и плюсовете, и тежките последици.

Какво всъщност става на 9 септември?

В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. военни части, свързани с Отечествения фронт, завземат ключови обекти в София. Правителството на Константин Муравиев е свалено, а начело на новото правителство застава Кимон Георгиев. Събитието обикновено се определя в съвременната историография като военен преврат, извършен в условията на навлизането на съветската армия в България. Само дни по-рано – на 5 септември – СССР обявява война на България, а на 8 септември съветските войски навлизат в страната. – Какво може да се посочи като положително?

1. България сменя

външнополитическия си курс Новата власт прекратява съюза с Германия и Българската армия участва във войната срещу германските войски в заключителния етап на Втората световна война.

2. Започва огромна индустриализация

Това е един от най-видимите резултати. България постепенно преминава от предимно селскостопанска към индустриална държава. Изграждат се заводи за машиностроене, химическа промишленост, металургия, електроника и др. За мащаба: през 1939 г. около 22,7% от населението е градско, докато през 1988 г. делът достига около 67%. Броят на заетите в индустрията нараства многократно.

3. Масово образование

Разширява се училищната мрежа, висшето образование става достъпно за много повече хора, а неграмотността практически изчезва.

4. Здравеопазване

Изгражда се широка мрежа от поликлиники, болници и медицински служби и се въвежда система на практически безплатно здравеопазване.

5. Жилищно строителство

Започва огромно строителство на панелни и други жилищни комплекси. София, Пловдив, Варна, Бургас и много други градове се разрастват.

6. България развива

сериозна научно-техническа база Електроника, машиностроене, химическа промишленост, енергетика, космически изследвания. Български учени и инженери участват и в международни космически програми. Тези промени са реални и не бива да бъдат отричани само защото са се случили при комунистически режим.

А какво е най-тъмното след 9 септември?

Тук картината става много тежка.

1. Народният съд

След 9 септември е създаден т.нар. Народен съд, който осъжда представители на политическия, военния и държавния елит на предишната власт. Хиляди са осъдени, включително на смърт. Това е един от най-трагичните аспекти на промяната – политическото отмъщение и насилието срещу хора, определени като врагове на новата власт.

2. Унищожаване на политическия плурализъм

Първоначално Отечественият фронт е коалиция от различни политически сили. Постепенно обаче комунистите концентрират властта и до края на 40-те години България се превръща в еднопартийна комунистическа държава. Официален исторически материал на Министерството на икономиката описва процеса именно като установяване на лява еднопартийна диктатура.

3. Национализация

Частният бизнес и голяма част от частната собственост са национализирани. Предприятия, банки и други активи преминават под държавен контрол. Това създава мощна държавна индустрия, но практически унищожава частното предприемачество за десетилетия.

4. Колективизацията Земята постепенно е обединена в ТКЗС.

За едни това означава механизация и модернизиране на селското стопанство. За други – отнемане на земята и фактическо разрушаване на традиционното частно земеделие.

5. Лагери и политически репресии

През следващите десетилетия хиляди хора са преследвани заради политически убеждения, произход или действия, смятани за враждебни към режима. Създадена е лагерна система – сред най-известните места е Белене.

6. Свободата на словото е силно ограничена

Няма свободна многопартийна политическа конкуренция. Медиите са под контрола на държавата и партията. Критиката към властта може да има сериозни последствия.

Най-интересният парадокс

И тук е нещо, което често се пропуска: Един и същ исторически период може да бъде едновременно успешен в едно отношение и катастрофален в друго. Например:
Човек, роден през 1950 г. в бедно село, може да е получил образование, да е станал инженер, да е получил апартамент в града и стабилна работа благодарение на системата.

Но:

Друг човек, чийто баща е бил осъден от Народния съд или чийто семеен бизнес е бил национализиран, може да помни същия режим като трагедия.
И двамата говорят за истината – просто от различни страни на историята.

И още един много интересен факт През социализма самото название на 9 септември се променя.

Първоначално се говори за

„Деветосептемврийско въстание“, после за „Ден на свободата“, а от 60-те години официалната формулировка вече го представя като победа на социалистическата революция.

След 1989 г. оценката се обръща почти на 180 градуса – 9 септември започва да бъде разглеждан основно като преврат и начало на комунистическия режим.

Ако трябва да го кажем в едно изречение: 9 септември 1944 г. едновременно отваря пътя към огромна индустриализация, образование, здравеопазване и социална мобилност, но и към политическа диктатура, репресии, национализация, ограничаване на свободите и зависимост от СССР.

И точно затова датата продължава да разделя българите и днес. БНТ също отбелязва, че историците дават диаметрално противоположни оценки – от „национална катастрофа“ до начало на социално-икономически подем. Ако искаш, мога да ти направя и – включително много интересни истории за Народния съд, Цар Борис III, СССР, ТКЗС, лагерите, София, обикновения човек и как реално се е живеело през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години.