6 необикновени жени, които се превърнаха в музи на велики писатели

Зад много велики поети и писатели са стоели очарователни дами, които са ги вдъхновявали или помагали, карали са ги да страдат или са им носели безпрецедентно щастие. Творците не могат да живеят без да имат муза. Музите в случая се едни не съвсем обикновени жени, чиито съдби ни интересуват и до сега.

1. Оноре дьо Балзак и Евелина Ганская

Евелина Ганская е руска графиня от полски произход. Тя влиза в живота на Балзак по напълно мистериозен начин. Графинята започва да му пише писва под името Outlander. Писателят се поддава на играта и те започват връзка чрез писма. Когато най-накрая се срещат Балзак е пленен от красотата на Евелина, а на нея и изглежда просто „малък и кръгъл“ мъж. Но неговият чар бързо я кара да забрави за външния му вид.

Графинята обаче е омъжена. В продължение на 17 години Ганская и Балзак се срещат рядко, но продължават романтична кореспонденция. Когато съпругът на Евелина умира, Балзак й предлага брак, но въпросът се усложнява от политическите отношения между Русия и Франция.

В крайна сметка двойката успява да се ожени, но Балзак вече е сериозно болен. От брака, до смъртта на писателя, те живеят заедно само няколко месеца. След смъртта на Балзак тя трябва да плати дълговете му. Издържа майката на поета и публикува недовършените му романи.

2. Ерих Мария Ремарк и Наталия Палей

„Руска принцеса с труден характер“ – така наричат Наталия Палей. Съвременниците обаче отбелязват нейната красота, интелигентност, чар. Тя е родена във Франция и цял живот е живяла в Европа. Ремарк описва запознанството си с нея по следния начин: „Плавно начало, няколко думи, лек флирт, нежна кожа на лицето и устните, взискателна.“

Те се срещнат през 1940 г. в САЩ и този роман продължава цели 11 години. Влюбените се срещат и разделят непрекъснато. Войната ги праща в различни градове. Те си пишат трогателни писма, пълни с любов и нежност. През 1947 г. се завръщат в Европа, но Ремарк не е ентусиазиран от постоянните пътувания, без които Наталия не може да живее. Романтиката им постепенно изчезва.

Смята се, че срещата им е много ярко описана в романа „Сенките в рая“. Германски антифашистки емигрант, бяга от преследването на нацистите. Така се озовава в Ню Йорк, където среща Наталия Петрова, руски модел.

3. Михаил Лермонтов и Варвара Бахметиева-Лопухина

„Всичките й движения, усмивки, говор, черти са толкова пълни с живот, вдъхновение, прекрасна простота. Но гласът прониква в душата, като спомен за по-добри дни. И сърцето обича и страда, Почти се срамува от своята любов“.

Лермонтов се срещна с Варенка, когато той е на 18, а тя на 16. Те признават за любовта си, но родителите на момичето са против брака. И когато Лермонтов заминава за Петербург, те бързо я женят за богат земевладелец, който е много по-възрастен. Варвара вярва на на слуховете, че Лермонтов се оженил в големия град.

През целия си живот поетът си спомня първата любов, посвещава й стихове: „Тя не се гордее с красотата си .“, „Разделихме се, но твоят портрет.“, „Валерик“ и други, както и третата редакция на стихотворението „Демонът“. Негови познати дори вярват, че в проза той криптира самоличността на Лопухина, въпреки че Лермонтов никога не потвърждава това пряко. Съпругът на Варвара ревнувал безумно от поета.

Един от съвременниците му пише: „Мъжът на Варвара мислеше, че всички, абсолютно всички, които четат„ Герои на нашето време “, разпознават жена му и него. Мъжът и с омраза коментира: „Никога не съм бил в Кавказ с жена си! Всичко това е измислено. Той принуждава жена си да унищожи всички писма и рисунки от Лермонтов.

4. Антоан дьо Сент-Екзюпери и Консуело Сандовал

„Най-трогателното в този спящ малък принц е неговата лоялност към цветето, образът на роза, която блести с неземна светлина, дори когато спи. И разбрах, че той е дори по-крехък, отколкото изглежда.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Известният писател е много любвеобилен, приписват му голям брой връзки, но само една жена успява да се превърне в негова муза. Именно тя се превръща в красивата роза в романа му „Малкият принц“.

Литературните критици разказват романтична история за момиче, което се качва в пилотската кабина на млад пилот, който иска от нея целувка, за да лети по-ниско. Връзката им е много трудна, има предателства, раздели и страдания. „Малкият принц“ се превръща в прощално признание за любов, защото писателят скоро умира. Дълго време любимата на Сент-Екзюпери не може да повярва, че наистина го няма, тя му пишеше писма и вярва, че той може да се върне. Тя живее 35 години след Екзюпери.

5. Виктор Юго и Жулиета Друе

Виктор Юго е смятан за страстен почитател на жените, но той обича истински само една повече от 50 години. Актрисата Жулиет Друе се превръща в муза на писателя, буди в в него романтиката и желанието да пише за любовта. Друе цял живот е подкрепяла Юго. Тя практически обръща гръбна своето развитие и личен живот. И това въпреки факта, че е женен, че никога не е обещавал да се разведе и че непрекъснато е имал други жени.

Той обича да разговаря с нея с часове. Според нейните разкази, благодарение на техните разговори са създадени някои от историите в книгата „Клетниците. Тя му остава вярна 50 години. Изцяло е отдадена на каузата му, копира ръкописи, прощава неговите непрекъснати измени. Половин век от връзката им е отразена в около 20 000 писма, които са си разменяли.

6. Габриел Гарсия Маркес и Мерцедес Барсия

Габриел Гарсия Маркес е женен само веднъж и е живял със съпругата си Мерцедес Барса 56 години. Тя се превръща в истинска подкрепа за писателя и не е сигурно дали той е щял да напише своя известен роман „Сто години самота “, който печели Нобелова награда, без нейната подкрепа.

Двойката живее повече от скромно. И когато Маркес се затваря в стаята си в продължение на 18 месеца, за да напише романа си, именно Мерцедес започва да работи и да се грижи за семейството, за да може да има с какво да се прехранват.

За да помогне на Габриел Гарсия Маркес да публикува романа си, съпругата му взима сешоар и миксер от вкъщи и ги залага срещу пари. Когато книгата е готова, те нямат достатъчно пари, за да я изпратят на издателя, но Мерцедес пак помага. Романът се оказа гениален. Мерцедес достойно споделя бедността с Габриел и също така достойно споделя тежестта на световната слава, която му се стоварва след публикуването на тази книга.

Толкова различни любовни истории на любимите ни писатели. Коя ви хареса най-много?



 Коментари