Прищина – призраци от миналото, надежда за бъдещето, вкусна храна

Когато пътувам някъде, се старая да съм добре подготвена с информация за дадената страна. Дестинация Косово – малко странно, малко страшно и много непознато. Едно пътуване до Косово можеше да означава много. Да погледнеш от друг ъгъл Балканите. Да се срещнеш със страстите, радостта, тъгата и жаждата за живот на хора, за които доскоро не си знаел почти нищо или си имал съвсем различна представа.

Косово е най-новата страна на Балканите, с едва 10-годишна история след подписването на Декларацията за независимост на 17 февруари 2008 г. Страна, с близо два милиона население, на територия 10 пъти по-малка от България.

Прищина съответно е най-младата столица на Балканите 

Не само, защото е призната преди 10 години, а защото според последните статистически данни тук живеят най-много млади хора. В малката държава 70% от населението, общо 1.8 млн. души, е на възраст под 35 г. С подобна демографска статистика не може да се похвали никоя друга европейска държава.

В центъра на Прищина човек може види изписана с красиво подредени големи стоманени букви думата „NEWBORN“ (новороден), за да припомня на минувачите, че се намират в най-младата държава.

И съвсем естествено кафенетата, ресторанти и барове, са пълни. Млади и стари, влюбени в живота /сякаш са свикнали с усещането, че всеки момент някой може да им го вземе/, дишат с пълни гърди свободата. Пеят, танцуват, забавляват се, разхождат новите си дрехи, влюбват, разлюбват. Живот!

Разстоянието София – Прищина, през Македония, е 330 км. /През Сърбия не ви съветваме да пътувате, освен ако не е наложително/

Зелената карта не важи в Косово. Ще се наложи да си платите – 30 евро за седмица, 50 евро за месец. Будката за продажба се намира на 50 метра от граничния контрол. Без тази карта няма да ви пуснат да влезете в страната. Пътят до Прищина криволичи през планинска местност.

Благодарение на средствата, отпуснати от ЕС, усилено се строи магистралата, която свързва Прищина с Македония. Според обещанията, дадени от строителите, ще напълно завършена до една година. Очакванията да видя видя порутени сгради, стари къщи и нищета, не се оправдават.

В Прищина се строи със замах

Цените на имотите са почти като в България. Има една малка особеност. Ако банката не ти отпусне заем може да се договориш лично с инвеститора и той да ти определи план за разсрочено плащане без лихви.

И тук си имат „Квартал на богатите“. В така наречените затворени комплекси се строят жилища, ресторанти, магазини, в някои дори си имат училища, джамии и църкви.

Градският транспорт не е добре уреден. Няма тролеи, трамваи, да не говорим за метро. Но пък си имат огромен МОЛ, в който младите обичат да си „губят“ времето.

Интересно е, че почти на всеки ъгъл в Прищина има бутици за официални, бални и булченски дрехи / повечето леко кичозни/. Защо толкова много? В Косово е прието, когато се прави сватба, да е пищна и с много хора. Огромен срам за родата е да се поканят по-малко от 150-200 души. 

Що се отнася да забележителности, няма кой знае какво да ви впечатли.

1. Църквата „Исус Спасителят“ в Прищина стои недовършена.

Строителството ѝ започва през 1995 г. Вместо да отвори врати през 1999 г. в двора на Прищинския университет, изграждането ѝ е прекъснато от войната. Идеята да се построи църква в преобладаващо мюсюманската Прищина не е приветствана от столичаните на Косово. За косоварите строежът символизира режима на Слободан Милошевич, затова мнозина желаят той да бъде разрушен.

2. Конникът Скендербег

е националният герой на Албания, воювал с османците през 15-и век. Намира се на площад Скендербег в Прищина, на метри от сградата на правителството.

3. Паметникът на Бил Клинтън

В исторически план новородената държава следва стратегическите си съюзници Америка и ЕС, но Щатите все пак са на особена почит. Паметникът на един от едноименните булеварди е израз на благодарност към тях.

Имат си музеи, театри, библиотеки, скъпи хотели – като всяка европейска столица.

В покрайнините на града се намира Косово Поле, от където идва и името на държавата. Ще го познаете по паметника, напомнящ нашия на Шипка. Там загива княз Лазар на 15 юни 1389 година, в битка срещу османците.

Да твърдим, че Косово е красива страна, е пресилено

Но пък имат много добри ресторанти като обстановка и ужасно вкусна храна. Обслужването е на ниво и никой не прави компромис с качеството. Цените не са високи, а порциите огромни.

В Прищина няма да намерите никъде свинско месо, но само на 10-на километра има разкошен сръбски ресторант „Etno kuca“ и там ще хапнете на корем вешалици, плескавици и ушипци.

В магазините и супермаркетите почти всичко е внос. Май само хляба е местно производство. Цените са по-ниски от България.Хората са вежливи, услужливи и спокойни. Нещо, което не би могло да се каже за тук.

Затова пък задръстване колкото искаш. Почти всяко семейство притежава кола. Проблемът с паркирането е сериозен.

В Косово, е приет закон, който гласи, че никой няма право да внася кола над 8 години. Митата са убийствени. Но пък коли всякакви – от стара Лада до Порше и Шевролет. Относно правилата за движение, водачите нямам навик да си ползват мигачите, хаби се ток. Но пък са толерантни шофьори. Никой не псува, не вика, не се кара. Все пак времето тук е относително понятие.

Да обиколиш Прищина с такси няма да ти излезе повече от 10 евро. Таксиметровият шофьор, който ни качи се обърна към нас: „Ама ора, бе!? Защо не казвате, че сте булгари, я причам булгарски, па вие сте ни братя“.

В страната официалната валута е евро. Официалните езици са два – сръбски и албански.

Недалечните събития от миналото и до днес разделят косовари на албанци и сърби.

Наслагваната от политиците с години омраза не може да се забрави с едно махване на ръка. Още ехти плача на майки, загубили бащи и синове, безследно изчезнали във войната. Земя, пропита с кръв. Но хората тук обичат живота, ценят живота, защото никой не знае какво ще бъде утре.

В самия край на Прищина почти цялото сръбско население на града – около 45 000 души – се изнася, оставяйки след себе си пустеещи домове и недовършени индустриални сгради. По-голямата част от тях днес са “усвоени” от съзидателното настояще, но както се казва – следите остават.

Сърби и албанци делят едно небе, едно географско пространство и имат много общи неща. Примитивизмът е еднакъв, битовизмът също. Само дето между тях съществува вражда за територия и доминация. Балканите са малък рай и разликите не са големи. Но тази обща вражда, която ги разделя никой не знае до кога ще продължи.

Добре дошли в Прищина, или Mirë se vini në Prishtinë!

 



 Коментари