В Сърбия с „Юбим“ или как прекарах най-кошмарната си Нова година

Нова година в Сърбия. Никога, никога не правете тази грешка, ако не искате да си помрачите празника. Или защо в близките сто години кракът ми няма да стъпи в нашата западната съседка.

Обикновено посрещам Нова година в България. Без особено значение дали с приятели, у дома, в заведения. Години наред спазвам този тертип. Тази година обаче реших, че е време за малко разнообразие и нещо ново.

И така, ето историята: Как прекарах най-кошмарната си Нова година или сръбското приключение на едни българи с „Юбим“

Посрещане на 2015 година в чужбина, защо пък не. Речено-сторено. В края на август започнах да търся предложения в интернет. Първите, които излязоха на пазара с ударни оферти още през септември бяха туристическа фирма „Юбим“. Предлагаха разнообразни пакети за Сърбия. И в интерес на истината на доста примамливи цени. Спрях се на новогодишна оферта за Сокобаня.

Две нощувки, две закуски, две гала вечери с неограничена консумация на алкохолни и безалкохолни напитки, жива музика. И то само за 250 лв на човек. Няколко дни по-късно се свързах с представители на „Юбим“. По телефона, една изключително любезна дама ми обясни, че това ще бъде най-незабравимата Нова Година. По нейни думи сърбите били хора с широки сърца и посрещали като царе туристите в страната си. Хотелите били чисти, спретнати и запазени. С една дума, раят на земята. В едно бяха абсолютно прави „Юбим“. Беше наистина незабравима Нова година, но в друг смисъл.

Да се върна към началото. Реших, че ще ангажирам. Такава богата програма не предлагаха наличните към този момент оферти. Отделно от това бяха включени няколко безплатни екскурзии до разни забележителности в Сокобаня, градът на минералните извори, който се посещава от хиляди туристи всяка година. Предложиха ни и транспорт с автобус на фирмата, но отказахме тъй като бяхме решили да пътуваме с кола.

Платих цялата сума в края на октомври и зачаках. На 31 дългоочакваният ден дойде. Потеглихме с голям заряд и настроение. На границата нямаше проблеми, бързо минахме. Пътят от София до Сокобаня взехме за около два часа и половина, тъй като в Сърбия второстепенните пътища не бяха добре разчистени и по балкански ни очакваха доста дупки, да не казвам кратери. Не останах особено очарована и от гледката наоколо. Схлупени къщи, неасфалтирани улици. Магазинчетата ми напомняха онези от соц времената – студени, мрачни, неподредени, повечето от тях нямаха дограма. Но това не ме притесни, все пак очаквах една весела Нова година.

Шок №1

Е, първият шок беше с пристигането в хотел „Моравица“, където трябваше да се настаним. Голям, мрачен социалистически хотел, в който навремето е творил писателят Иво Андрич. Хотелът е собственост на Министерство на правосъдието, но от дълги години се дава под аренда.

Влязохме в огромно фоайе със стари, изтъркани мебели и лющещи се стени. За интернет можеше само да си мечтаем. Но все пак на рецепцията ни предложиха кабел за лаптопа и се свързахме криво-ляво.

Шок № 2

Стаите бяха вторият огромен шок. Банята ръждясала, мухъл и отблъскваща миризма. Мръсен и захабен мокет. Креватите малки и неудобни. Навсякъде имаше малки мухички, които дори не се бяха постарали да изчистят преди да дойдем. Плочките напукани, явно поставяни преди 50 години. Асансьорите под всякаква критика, мисля че в България не са останали такива. Засичаха през две минути, скърцаха като за световно и често се налагаше да натискаш по десет пъти копчето, за да тръгне.

Мебелите в стаите бяха пред разпад, а в коридорите етажерките на гардеробите бяха постлани с вестници. Казвам Ви, ако на някого му липсва соц. идилията, то това е мястото. Първите 7-8 часа, след като сe настанихме нямаше и топла вода, защото тъкмо бяха пуснали отоплението. Това някак си щяхме да го преживеем. Убедиха ни, че ни очаква страхотна вечер. В Сърбия са с един час назад и вечерята е от 8 тяхно и 9 наше време. Прегладнели, ентусиазирани,официално облечени се понесохме към ресторанта.

Шок №3

И трети шок. Седнахме по местата си и зачакахме. 45 минути сервитьорите не пожелаха да ни обърнат внимание и да ни попитат защо сме там. Последва бурен скандал. Над 50 души скочиха от празните маси и поискаха гневно обяснение от управителя на ресторанта и водача на групата, ефектната блондинка Наталия.

Сърбинът с презрение ни отговаряше : „Полако“ и не поиска да направи това, за което го молим и което е наше право. Водачът на групата, така наречената Наталия, представител на „Юбим“ се усмихваше глуповато и не особено умно и повтаряше: „Ми, не знам що става така“.

Предястието беше сервирано едва в 22.30 часа, след като за пореден път едва не се стигна до бой в кухнята. Целият ресторант започна да трака с вилици и лъжици в знак на протест. Но отново никакво внимание. Така два часа стояхме на „гола вода“ и крушова ракия. Салатата беше поднесена след полунощ.

Шок №4

В 23.00 тяхно време, 00.00 наше приготвихме шампанското за наздравица. Отношението, което получихме беше : „Кои сте вие бугарите, че да ви честитим Новата година“. Музикантите не пожелаха да спрат, а певачицата им грачеше ужасно.

Няколко пъти помолихме за поздрав. Все пак в ресторанта имаше 180 българи и очаквахме само едно:

„Да се поздравим с настъпването на новата година, да тропнем едно българско хора и да пием по чаша шампанско“.

Отново никой не ни обърна внимание. Музиката гърмеше. Основното ядене, така очакваната пържола, сервираха след полунощ, новогодишната торта в 3.30.

Екскурзоводката от „Юбим“, въпреки нашите настоятелни молби да вземе отношение, не положи никакво старание, не поиска официален отговор на какво се дължи този кошмар. Всъщност тя имаше сериозно занимание и може би не и оставаше време за работа – да прегръща, флиртува и танцува с приятеля си на дансинга. Безспорно, добри кючеци мяташе. Вероятно не осъзнаваше, че беше тук благодарение на нашите пари, които сме платили на „Юбим“.

Шок №5

Превозът. Ние ползвахме собствен транспорт, но хората които са пътували с автобус споделиха още разочароващи факти. Ден преди заминаването никой от „Юбим“ не е благоволил да им се обади и да ги информира от къде и в колко ще потегли автобуса. Наложило се да звънят притеснени да не би нещо да се е провалило. А операторките най-невъзмутимо отговаряли: „Еми, като ще пътувате, обаждайте се, питайте вие. Обявеният час 5.30 се оказал 7.30 и хората два часа мръзнали на студа. Освен това после час и половина на границата изчаквали двама пътници трансфер от Варна.

И всъщност така очакваната новогодишната нощ се превърна в игра на нерви. В игра на котка и мишка. Сервитьорите всячески се опитваха да ни покажат, че мразят българите и как за тях е унижение да работят за нас.

Шок №6

Всичко се повтаря на закуска и обяд. По време на закуската бременна жена 1 час молеше сервитьора да й донесат вода. За обяд чакахме час и половина докато някой да благоволи да ни сервира.

А ефектното блонди, така наречена екскурзоводка, във видимо добро настроение, говореше със свои близки на висок глас, как от 160 души все щяло да има 10 недоволни да й мрънкат. Ама тя нямало да си разваля празника заради нас. Само че, „мила ми“ служителке на „Юбим“ , ние бяхме 150 недоволни и 10, които просто си мълчаха.

Не издържах и поех нещата в свои ръце. Отидох на рецепцията и помолих за спешна среща със собственика на хотела. Нямаше го, но рецепционистката ми обеща, че когато дойде ще се обади в стаята. След два часа наистина получих обратна връзка. Млад, елегантен мъж ме посрещна във фоайето.

Обясних му в прав текст, че това е най-отвратителната Нова година, в живота ми и не само на мен. При положение, че точно ние българите, сме тези, които пълним хотелите им, благодарение на заблуждаваща реклама от страна на фирма „Юбим“. Правим оборот и персонала му получава заплата благодарение на нашето присъствие, просто нямат право да се държат така. Заплаших, че ще напиша оплакване срещу фирмата, срещу хотела и всички ще си поискаме обратно парите.

Е, няма да ми повярвате, но чудото се случи. На 1 януари вечерта персоналът беше коренно променен. Имах чувството, че разговарям със съвсем различни хора, не тези които вчера чаках 50 минути да ме попитат от какво имам нужда и после още 50, за да го донесат. Сервитьорите стояха до масите и се усмихваха любезно. Салатата беше сервирана в осем и не се налагаше по 20 пъти да молиш за чаша вода.

Музикантите, които до вчера ни гледаха с презрение на всяка втора песен ни поздравяваха с братя бугари. Но след разочарованието първата вечер и след хилядите скандали, чрез които си търсехме правата, огорчението остана. На 1 те бяха фалшиви, мразеха ни, псуваха ни наум, но се усмихваха. За да бъда честна храна имаше в изобилие и беше много вкусна. Алкохол също се предлагаше в неограничени количества. Но, както казах сервираха храната на 31 накуп и след полунощ.

И тук имам няколко въпроса към туристическа агенция „Юбим“

1. Защо пускате повеждащи реклами?

2. Защо хотел „Моравица“ във вашите рекламни брошури е представен с три звезди, а всъщност са две?

Сравнете как изглеждат стаите на сайта на Юбим с реалността, която ви представих по-рано

3. Защо водача на групата не знае сръбски и не направи нищо през цялото време, за да защити нашите интереси?

4. Защо аз трябваше да говоря с собственика на хотела, а той в оправдание да ми каже, че организаторите изобщо не са говорили с тях какви изисквания имаме?

5. Готови ли сте да компенсирате по някакъв начин толкова излъгани хора?

6. Срамувате ли се, че взимате пари за услуги, които не се предлагат реално?

Уверявам ви, в България няма да попаднете на подобно отношение, дори и в хотели с една звезда. Уверявам ви, че това се случва във всеки втори или трети хотел в малките градчета в Сърбия. Тук определено живеят в някакви социалистически времена и клиента не е другар, а враг. Нямах търпение да си тръгна, съжалявах хората, които са платили за 4 нощувки и трябва да останат до 4 януари.

Малко преди границата, спряхме на бензиностанция за почивка. Мъж на средна възраст говореше с дамата до него, редейки се на една опашка за тоалетна:

“ От дете не съм бил в в Сърбия, каза той, но повече никога няма да повтаря тази грешка и да си проваля Новата година“

Явно не бях единствена. Приказката Сърбия свърши. Да ме прощават братята сърби. Сигурно има много свестни хора сред тях и много добри хотели, ама : Йебем ти държаву, йебем ти систему, йебем ти и що йе живот“.

Да си пият  дунята, да си плюскат плескавицата, и ушипците. Аз ще си ям прасето в България и пак ще ми е по-вкусно, ако ще и сто консерванта да има.

А фирма „Юбим“ да си преразгледа офертите, да не лъже хората и да изпраща квалифицирани водачи, които знаят защо са там.

Никога повече Сърбия, никога повече „Юбим“!

Коментари

Внимателно прочетох подробния коментар и откривам в думите тенденциозност и злонамереност. Доста често в годината съм в Сърбия, празнувала съм няколко нови години там, но никога не съм видяла подобно лошо отношение. Не съм имала неприятности на основа “ националност“. Напротив – винаги за тях сме били „брача бугари“ и са правили коментари за това, колко красиви места има в България. Независимо, че в миналото сме имали неприятелски отношения, новата генерация в Сърбия е изключително позитивно настроена към нас. От една лоша ситуация не може да се правят генерални заключения.

светло пълен ташак са твойте сърби и аз съм бил част от тези прсташки кръчмарски деийствия никакво уважение и само подмятания че сме били –фашисти и да си ебем майката като видя вече сърбин в центъра на софия ще му се случат случки ама яки с тупалки …деба техната мама още от едно време сме си били чужди и сега е още по лошо и то не по наша вина ….!!!! виж им читанките на тия селяни там пише че сме били окупатори на ?? нашите си земи как ще влязат в европа с тази политика ……??? каки братя са ни те след турците най- много мразим сърби…….както казват хърватите вси сърбе на върбе…и са прави…

Защо не прочетох тази статия преди месец?Случи се абсолютно същото тази година,с друга фирма в друг хотел,в същия „курорт“,пълен кошмар за 350 лв

О, интересно. Аз съм част от този фарс. Всичко статията е вярно до последната му буква. Преди това съм била в Сърбия много пъти. Ниш, Пирот, Белград, Нишка Баня, Вранячка баня. Всичко е било перфектно. Но защо там, в този хотели се получи така не знам. А и снимките говорят сами по себе си. Аз лично 45 минути се молех на сервитьора за една ракия…….. И ако някой от участниците в тази злополучна нова година чете това, моля за коментар.

С честите ми пътувания до Сърбия нямам нито едно подобно наблюдение за държавата и тук мога да кажа, че грешите много. А, че фирма ЮБИМ в явно калпава за тоя занаят – е съвсем отделен въпрос. Не бъркайте двете неща!

фирмата е била калпава , преди 3 години пътувахме за Нова година с “ Натали травел“ за Гърция – от кошмар по-кошмар , никаква , ама никаква организация .

Това е частен случай, просто сте прекарани от фирмата, която изкарала максимална печалба на Ваш гръб. Ходил съм 100 пъти в Сърбия, и по-добра храна и по-голям купон от там няма. Така че „Никога повече в Сърбия“ ми звучи малко пресилено. Търсете си правата хора. Да ви компенсират сериозно.

В Сърбия има хубави места, но специално този хотел е отврат и обслужването точно такова..

Сърбе, на върбе!

Моят въпрос е : „Какво очаквахте за 250 лева „?

250лева на човек за 2 нощувки в подобна дупка и 2 вечери не са малко пари.

А и проблема е в обслужването и отношението.

Три часа чакаш някой да ти сервира….мисля, че за 250 лева, поне това заслужавахме…А и хотелът беше от сорта….аха, аха сега ще се разпадна. За 250 леа в България ще си изкараш чудесно. Рекламата е супер подвеждаща и некоректна….но, който се вързал, вързал и обица на ухото 🙂

Пътувам по света и в Сърбия съм бил два или три пъти. Всичко е било перфектно, никакви проблеми от каквото и да е естество. Винаги съм изкарвал чудесно. Отношението на сърбите към нас е съвсем нормално и добронамерено. През август бях на Бирфеста в Белград. Хотелът беше с такива екстри и лукс, че аз самият не можех да се ориентирам кое за какво е. Значи тук става въпрос за частен случай. Това може да се случи и в Италия, и в Гърция, и в Турция, и т.н.

Освен всичко друго,говорим за презрително отношение спрямо нас,това не зависи от фирмата,а от местните „хотелиери“