10 заповеди към родителите от Корчак

Януш Корчак е известен полски педагог, писател, лекар и обществен деятел. Светът помни великата саможертвата на Корчак, който три пъти излага живота си на опасност и отказва да се спаси от явна смърт, защото категорично отказва да изостави децата сираци в ръцете на нацистите.

Корчак сам създава и управлява дълги години Дом за сираци – варшавско сиропиталище за еврейски деца.

Трите пъти! Първият път е Януш взима категорично решение да не емигрира в Палестина, въпреки, че има такава възможност. Тогава Полша е окупирана от немците. Вторият път отказва да избяга от Варшавското гето. А третият и последен път е в края на Втората световна война.

Когато всички обитатели от дома за сираци са натоварени във вагона, за да се отправят към концлагера, към него идва офицер от СС и пита:
– Извинете, вие ли сте този, който е написал «Крал Матиуш“? Тази книга съм я чел в детството си. Много хубава книга. Така че вие сте свободен, вървете си.
– А децата?
– Децата тръгват с нас към лагера. Но вие може да слезете от вагона.
– Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци.

Никой от очевидците на този разговор не е жив. Не са останали и свидетели, за да потвърдят легендите, носени и до днес.

Казват, че Корчак по пътя за концлагера разказвал на децата приказки, за да ги разсее от тежките мисли и страха. Карал ги да пеят песни.

Януш Корчак – педагогът, който категорично отказва да изостави децата си по пътя към газовата камера, умира с тях в немския концентрационен лагер Треблинка. Това е достатъчно, за да разберете колко голям човек е бил Корчак.

Ето и неговите 10 завладяващи принципа относно възпитанието на децата, отправени към родителите.

1. Не искай твоето дете да бъде като теб или такъв в какъвто ти искаш да го превърнеш. Помогни му да стене не като теб, а да бъде себе си.

2. Не искай от детето да ти плати за всичко, което си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари за това. То ще даде живот на друг, другият на трети и това е един необратим закона на благодарността.

3. Не обвинявай детето за собствените си несгоди в живота и не изливай обидите си върху него, за да не ядеш горчив хляб, когато остарееш. Каквото посееш, това и ще жънеш.

4. Не се отнасяй с пренебрежение към неговите проблеми. Животът на всеки е даден според собствените му сили. На вашето дете също не му е леко, а може би дори му е по-трудно, защото няма твоя опит. Помогни му с каквото можеш.

5. Никога не го унижавай и не посягай. Вярвай му.

6. Не забравяй, че най-важните срещи на човека, са срещите с децата. Обръщай повече внимание на тези срещи, никога не можеш да знаеш кого точно ще срещнеш в твоето дете.

7. Не се обвинявай не се се измъчвай, ако не може да направиш нещо за детето си, но си опитал. Измъчвай се, ако си могъл, а не си го направил. Запомни, че за детето не е направено достатъчно, ако не е направено всичко.

8. Детето ти не е тиранинът, който е окупирал твоя живот, то не е просто плод на твоята плът и кръв. Това е скъпоценна чаша, която животът ти е дал да съхраняваш. Това е разкрепостената любов между майката и бащата, при които ще расте не “нашето“ или “моето“ дете, а душа, която им е дадена за съхранение!

9. Научи се да обичаш и чуждите деца. Никога не прави на чуждото дете, това което не искаш да сторят на твоето.

10. Обичай детето такова каквото е дори, когато няма особен талант, неудачник е, провалил се е по някакъв начин в живота, или е пораснало. Общувайте с него, защото когато детето е до теб, това е един малък празник.



 Коментари