От какво се боят децата и как да се справим със страховете им

Страхът и фобиите са добре познати във всяка възраст, но в детската психология съществува понятието „естествен страх“. Това е този страх, който по-голямата част от децата преживяват в определен етап от тяхното развитие и всъщност е естествено продължение на израстването.

Въпреки това в подхода си към тези страхове някои родители са доста крайни. Или веднага се обръщат към психотерапевт или отхвърлят страха като „глупав“ и затварят наказателно вратата през нощта в детската стая.

Какво да очаквате от страховете на децата, как да им помогнете да се справят и дали е необходимо да потърсите помощ от специалист?

От раждането до 1 година

1. Страх от силни звуци / мигания / движения.

Не се изискват някакви специални действия от страна на родителите, просто се опитайте да не бъдете резки. Детето може да е заспало съвсем спокойно дори на работеща прахосмукачка или на шума от строежа под прозореца. Това не означава, че не може да се уплаши от едно внезапно кихане. Прибегнете до познатия метод – контакт „кожа до кожа“. Непрекъснатият контакт между майката и бебето веднага след раждането е важен, за да изградите спокойствие и сигурност.

2. Страх да не загуби мама.

Ще дойде време, когато детето ще започне да се изгражда като отделен индивид и няма да се държи само за полата на мама. Ще разбере какво означава „за известно време“ и „на друго място“, но на тази възраст напускането на майката за него означава „завинаги“ и „в неизвестното“. За да преживее по-лесно този период, му помогнете като сложите монитор в стаята, благодарение на който бебето ще може да чува гласа ви.

3. Страх от непознати.

През втората половина на годината детето започва да прави разлика между понятията „близки“ и „чужди“. Някои деца реагират много рязко на непознати. Те се страхуват, плачат, отказват да комуникират. Не настоявайте детето да отиде при ваши близки или познати, ако не желае. Така рискувате да влошите положението и да увеличите страха му.

От 1 до 3 години

1. Страх от нововъведения.

Детето все още е твърде малко, за да проумее, че тази промяна е нормална. За него всяка новост е разпадане на детския му подреден свят. И това често съвпадна с периода, когато се налага да се раздели по-сериозно с родителите – детска градина или бавачка.

Говорете с детето за предстоящите промени, измислете си лични ритуали, които ще останат непроменени при никакви условия. Не нарушавайте дадените обещания, детето се нуждае от опорни точки за по-голяма стабилност.

2. Страх от тъмнината.

Причината за този страх обикновено са необмислените думи и действията на възрастните. Вместо да го плашите, помогнете му да се справи с нощната светлина. Можете да дадете на детето малко фенерче, което да си пуска през нощта, ако се изплаши, за да „победи тъмнината“.

Можете да си измислите интересни дейности, които да се случват в тъмното: сценичен театър, интересни слайдове, гледани на тъмно и др.

3. Страх от животни.

Причината за страха са някои неприятни преживявания с животни или ужасите, разказвани от възрастните („Не го докосвай – ще те ухапе!“). Научете детето да комуникира с животни, не бъркайте страха с предпазливостта. Учете го на предпазливост, но не и на страх. Ако страхът вече го има, действайте внимателно: изберете карикатури или книжки в които „страшния звяр“ изобщо не е страшен.

В случай, че трябва да стане приятел с някое животно, което го плаши, не настоявайте „да погали кучето“. Всичко с времето си.

От 4 до 7 години

1. Страх от чудовища.

Призраци, чудовища, вампири – детето не може да раздели емоцията от предмета, който го причинява. С други думи, ако се уплаши от прототипа във филма, страхът е реален, което означава, че и чудовището е истинско и току виж излязло от гардероба. Не допускайте неконтролирано гледане на телевизия.

Ако страхът вече се е появил, заедно открийте слабите места на чудовището и му покажете, че няма за какво да се страхува.

2. Страх от болка.

Съвсем естествено е бебето да реагира на болка. Но има разлика от болка и страх от нея. Страхът от болка още преди да е причинен, се появява при по-зряла психика. По-конкретно – страхът от лекарите. Никога не лъжете детето, че няма да боли, примерно ако го водите на ваксина. Кажете му честно, че малко може да заболи, но ще мине много бързо.

3. Страх от смъртта

В предучилищна възраст детето започва да осъзнава необратимостта от идването на смъртта. Този страх се съпровожда от страха, че ще загуби близките и роднините си (човек започва да мисли за собствената си смърт много по-късно). Говорете с детето, слушайте го. Обяснете, че хората обикновено умират, след като са живели дълъг живот и все още има достатъчно време това да се случи. Ако реши да измисли „лек за безсмъртие“, подкрепете идеята. Това ще му помогне да се примири с ужасяващия факт.

От 8 до 11 години

1. Страхът от неприемане

За по-малките ученици проблемите със социализацията и страха е голям. Те смятат, че няма да покрият очакванията на другите. Това включва – родители, учители, връстници. Проблемът с този вид страх е сериозен и не е за пренебрегване. Опитайте се да говорите по-често с детето си за индивидуалността, за стойността на всеки човек, за истинското приятелство.

Бъдете последователни – никога не сравнявайте детето с другите. Хвалете личните му постижения. Бъдете винаги рамото, на което да се облегне и да получи подкрепа.

2. Страх от изпитания

Като правило, този страх е свързан с училище – страх дали си знае урока, дали няма да се провали на изпита, дали ще покрие нормативите по физическо, дали ще се представи слабо на училищния концерт. Всичко това може да доведе до сериозни панически атаки. Говорете с детето какво е най-лошото, което може да се случи. Няма такова,нали? Това не е катастрофа, а поправими неща.

Пробвайте с упражнения за дишане, талисман за късмет и най-важното, че каквото и да се случи вие сте зад него и не бива да се страхува.

От 12 до 16 години 

1. Страх от отхвърляне

В този период децата вече се разделят на „лидери“ и „губещи“. Тинейджърите научат нов инструмент за влияние над околните – манипулиране и спекулация. Задачата на родителите е да помогнат на детето да изгради своите разбирания за света и околните на база житейски опит. Родителите са тези, които трябва да научат детето да обича и приема своята идентичност, независимо от мнението на другите. Но в същото време да се научи и как да общува и да работи в колектив. .

„Трябва ли да постъпвам подло“, „Трябва ли да се откажа от принципите си, само за да ме приемат“, „Унижават ли ме с поставените условия“, „Трябва ли тези хора да имат моето одобрение и съпричастност, ако се държат лошо с мен“??? Обърнете внимание на юношата и му дайте съвет къде може да получи адекватна помощ, ако неприемането се превърне в огромен проблем.

Отхвърлянето може да накара по-лабилните деца да се затворят в себе си или дори да стигнат до самоубийство. Има линии на доверието, има психолози и вие като родител. Помагайте своевременно.

2. Страх от израстване

Промените през пубертета могат да изплашат детето. Има случаи, когато момичетата се страхуват от менструация, мислейки, че това е фатално. Такива страхове произтичат от липсата на разбиране за същността на това, което се случва и и за това са виновни възрастните. Подгответе детето предварително за това, което ще се случи с него през следващите години.

Ако не можете да си кажете (чувствате се срамежлив или не сте сигурни в знанията си), в мрежата има достатъчно книги и филми по тази тема. Тинейджърът трябва да разбере, че е здрав и нормален.

Общи правила за детския страх

Каквато и да са страховете и без значение на колко години е детето тези правила трябва да се спазват непременно:

1.Не плашете детето със собствените си страхове. И не правете драми, когато то се е изплашило от нещо.
2.Не се подигравайте със страха му, това няма да му помогне да се отървете от него, но ще „счупи“ доверието към вас.
3. Научете „меките“ методи за борба със страха: арт терапия, релакс, терапевтични приказки – много от тях могат да се използват успешно в домашни условия.
4. Разграничете детските страхове от фобиите. Консултирайте с детски психолог.
5. Най-важното, общувайте с детето си. Опитайте се да разберете причината за страха, дайте му цялата си любов, кажете му че е защитено при вас и ще му помагате винаги. Обикновено това е достатъчно.