Писмото, което разплака Дядо Коледа

Дядо Коледа,

пише ти Милчо. Аз съм на 12 години и живея в село Горна Бешовица, но уча в Мездра. В нашето село отдавна няма училище. То не че и децата са много. Само лятото има с кого да си играя, като си дойдат на село гражданчетата/така им викаме/. Да знаеш, хич не обичам да пиша писма, пък и съучениците ми се подиграват, че още вярвам в теб и чудото на Коледа. Затова писмото е тайно и моля те не го показвай на никого, защото ако разберат, че съм ти писал, пак ще стана обект на подигравки.

Искам да споделя нещо много лично с теб, скъпи Дядо Коледа.

Сега да не вземеш да си помислиш, че ще се тръшкам за голям камион, конструктор „Лего“ и компютър. Зная че няма да ми ги изпратиш. Мама казва, че бедните семейства не получават такива огромни подаръци. А и къде ще ги съхранявам, нали живеем четирима души в една стая. Аз, мама, тате и сестра ми. Тя е на 7 години. Катя се казва. Ама никак не те обича, защото миналата година ти поръча кукла на „Уинкс“, а ти взе че и донесе само един шоколад. Аз не ти се разсърдих, че не ми прати футболна топка, но сестра ми дълго плака.

Ти не се засягай, че не те обича, Дядо Коледа.

Сигурно не си видял сълзите й, защото бързаш да обиколиш целия свят. Ще си промени мнението, сигурен съм. Катя е добро дете и можеше да чете от четиригодишна. Аз се научих чак на 7 и половина. Та, само много те моля, тази година да не забравиш да и донесеш куклата.

Затова те подсещам от по-рано. Всички в класа й я имат, само тя ходи с една стара, дето и едната й ръка липсва. „Уинкс“ струва 20 лв. Мислех да и я купя, но съм събрал само 10 лв. Мама не ми дава пари за училище, нали все пестим, а и никой не иска да ме вземе на работа през ваканциите, да му помагам. Малък съм бил. Но тези 10 лева си ги изкарах с честен труд, да ти се похваля. Помогнах на съседа да прекара дървата до двора и той ми плати.

Знаеш ли за какво си мечтая дядо Коледа?

Мама и тате да не се карат непрекъснато. Мама твърди, че тате е неудачник, защото пари за една пералня не може да изкара и зимата много и мръзнат ръцете като пере на ръка. Тя и по принцип си е перачка. Имаме тепавица в селото и пере почасово килими, черги, пътеки.

Ама поне в къщи да не се мъчи. Дядо Коледа аз не искам подарък, зная че мама е голяма, ама ако не тази година, поне другата една от онези модерните перални да й изпратиш. Хем, мама ще пере с кеф, хем няма да се кара с тате. Че като почнат до среднощ ги слушам.

А за него дядо Коледа една резачка, ако може.

Той си имаше негова и режеше дърва в няколко села, ама се счупи и няма пари да я поправи. Сега обикаля къщите и взима по някой лев, за да поправи я покрив, я улук. А и най-вече искам да му подариш нова резачка, защото обеща, че ако си купи, най-накрая ще ме заведе със сестра ми в София.

Зная, че е столицата на България, но още не съм ходил. Съучениците ги водиха на екскурзия там, ама ние нямахме пари, та не ме пуснаха. Всички разказват, че са били в някакъв МОЛ. Сигурно е нещо като дворец, поне аз така си го представям. И много ми се иска да отида да го видя. Представяш ли си, там имало стълби, които се движели, а ти се возиш на тях напред-назад. И голямо кино.

Ама да не си помислиш, че се оплаквам, Дядо Коледа.

Няма токова нещо. Просто ми става тъжно като наближава Коледа. Сигурно ме мислиш за лошо момче, защото много им завиждам на другите деца. И елха си имат, и нови играчки, и дрехи. Гледат ТВ. А нашия телевизор от една година не работи. Веднъж ходих на гости у съседите и гледах екшън със Силвестър Сталоун. Много ми хареса. Гледай негов филм, Дядо Коледа, няма да съжаляваш.

Такива неща искам да ти споделя Дядо Коледа И наистина те моля да не ме портиш пред съучениците, че голяма подигравка ще падне.

Да не забравиш най-важното – кукла „Уинкс“ за сестра ми. Е, ако ти останат пари купи ми и на мен една футболна топка. Да не ми се хвали Гошо с неговата. Няма да те лъжа, сигурно си видял, че имам двойка по математика, ама и Гошо имаше пък му донесе топка. Аз ще я поправя, обещавам.

Милчо, от село Горна Бешовица

Р.S Писмото е плод на художествена измислица. Истина е обаче, че Милчо го има, че наистина живее в Горна Бешовица и е на 12 години. Имам вила в това село и когато си ходя там, Милчо често играе с децата ми, които са на неговата възраст. Последният път си поговорихме.

Почерпих го със сладки и той бутайки едно огромно парче сладкиш в устата си, сякаш притеснен да не си го взема обратно, ми разказа по детски невинно и съзаклятнически, че ще пише на Дядо Коледа. Очите ми се насълзиха. Колко му трябва на едно дете да бъде щастливо? Плачеш ли Дядо Коледа? И аз плача.

Всяка прилика с действителни лица е /Не/случайна!

Коментари

🙁

Ей това писмо го дайте на Цецка Цачева, да го прочете от трибуната на народните представители, та да си представят какви деца има! Дано им трепне сърцето /ако имат такъв орган/.

никой нищо няма да направи дами и господа народните ни депутати са без сърца те си имат техни грижи за многото пари и техните вили и къщи по гърция те са си путки и лицемери крадци и непрокопсаници не им вярвайте няма да си мръднат пръста за милчо живеем в вълчи свят който оцелее ще разказва за американските времена на земята.

Пепи Джел Обиждаш

Колко мъка има по тоя свят Боже:((((.

И аз плача. И те моля,дядо Коледа, чуй молбата на момчето, но като те няма , дядо Коледа, кого да помоли?

ехБОКО,ЦЕЦКЕ И ВСИЧКАТА ВИ ТАМ ГЛАДНА ПАСМИНА- ЧЕТЕТЕ БЕ -ЧЕТЕТЕ! НО НЕ ВИНЕТУ А НАШЕНСКО НЕЩО КАТО-„БОКО,БОКО, КОЛКО МЪКА ИМА ПО ТАЯ БЪЛГАРИЯ?“

Много моля автора на това писмо да се свърже с мен , за да мога с нещо да зарадвам тези дечица! Скъса ми се сърцето докато го четях , да му се невиди този живот дето го живеят децата ни.

Аз съм на 9 години!Прочетох писмото на Милчо.Знам ,че няма Дядо Коледа,но няма нищо лошо в това да вярваш в него.Нямам кукла на Уинс,но имам две топки-футболни,ще му подаря едната.

ами тук видях 13 коментара:)вместо да се вайкаме,да съберем по 10лв за детето и да направим Коледата му малко по весела!

Аз също най-искрено моля автора на писмото да се свърже с мен. Аз живея в Мездра и съм сигурна,че можем да направим нещо,за да зарадваме семейството …

Моля нека автора се свърже с мен …. нека помогнем за създаването на 1 щастлива коледа за това сем.

Дайте трите имена на майката и адреса и готово- пощенски запис от пощата – това е най лесно в случая

За жалост, Милчо не е единствен.Хората казват: /Роди ме мамо с късмет, и ме хвърли на смет/. /Демокрацията/ направи разделението на класите още по голямо. Нарочно няма /средна/ класа, защото тя не се купува с 50 лева. Някой деца имат други /сърбежки и болежки/. От малки знаят кой е беден и кой богат. Ако имаше униформи в училище, нямаше /МОЛА/ да е в училище. Смартфоните, колите с които ги взимат. Повечето майки, като /фолк певици/. Кой не ги вижда тези неща, но никой не казва нищо. Само в нета /показват мускули/, а в живота МИШКИ. Не смеят и на /шефа/ да се противопоставят, за да не ги изгони и да си отидат / на село/. Ние сме си виновни. Продаваме си /гласовете/ за 50 лева, не гласуваме, че гласът ни щял да пропадне а после /леле/ пак тези. Всеки народ, заслужава управниците си. /приятелите може да си избираш, но роднините почти е невъзможно/.За жалост София не е България, и България не е Европа. Аз не съм плод на /художественна измислица/, но виждам как подрастващите се изразяват литературно и как се стремят да наподобяват /фолк певици, геьове и травестити/, за да ги видят околните. Един мюсулманин, /Лютви Местан / показва ежедневно на всички Българи, как се говори на /майчиният им език/. Срамота. /Българинът все гледа да не изстине и да не се мине/. За някой, всеки ден е коледа. /Сега сме независими, защото нищо не зависи от нас/. Още в миналото са казали, че /докато има овци, ще има и вълци/.

Трогателна история! Милчо е едно от многото деца, които живеят в мизерия! Такава е горчивата истина! :((((

Много тъжно,направете дарител на сметка на кметството на това село,на всички деца да има подаръци и един истински дядо коледа !

Моля нека автора се свърже с мен…. нека помогнем за създаването на 1 щастлива Коледа за това сем.

Имало една страна вълшебна,
всички я наричали Мечта.
Там властта не им била потребна,
стигала им само любовта.
Завистта била им непозната,
успехът чужд ги радвал от сърце.
Помагали си дружно във бедата,
подавали си винаги ръце.
За всички имало храна и слънчев дом,
там нямало захвърлени дечица,
бездомници, които мълчешком.
протягат длан за някоя парица.
Там всичко си деляли със любов.
и нощем не заключвали вратите,
заспивали под звездният покрив.
без страх и със спокойствие в душите.
И нямало закони и забрани,
живеели свободни под небето.
от лошото тях най-добре ги брани,
най-силният „Законът на сърцето”.
Имало една страна вълшебна,
нашата не е такава, знам.
Любовта на всички е потребна,
много искам да живея там…
Свилена Димитрова

Долу-горе къде се намира това село?

И аз бих искала да се включа с подаръци за децата.Нека авторът на писмото да се свърже с мен!Моля!

🙁 тъжното е ,че е истина 🙁

mnogo silno 🙁

Плачеш ли дядо Коледа? И аз плача…
Колко мъка има по тоя свят Господи…..

Искам да помогна на това момченце и семейството му, затова моля авторката да се свърже с мен. 🙂

EEEE I AZ PLA4A……

Милчо…Момчето ми…Ти ще получиш всичко, което си пожела…Самият аз ще се пресреща,като Дядо Коледа и ще те намеря…

Благодарим на всички, които проявяват истинско желание да помогнат.

За съжаление не разполагаме с адреса на момчето.
Текстът ни е изпратен от наша читателка, но нямаме възможност за обратна връзка с нея.

Много тъжно! Разплаках се!

Horaaaaaaa! Kakvo stava s na6ata darjava! Dumite sa nedostata4ni…..

И АЗ ПЛАЧА…. ;(

Колко жалко има хиляди такива деца в България.

daite adres ili pone palnoto ime na deteto the mu pratim I nie ne6ti4ko I az imam tri deza znam kakvo e.

Много трогателно и мило писма.

Много тъжно,,нямам думи…

И аз искам да помогна и току що говорих с кмета на село Горна Бешовица. Разказах й написаното. Тя ми каза, че написаното не отогваря на истината. Наистина има момче на име Милчо, на 12 г., неговият баща е починал, а майка му живее с друг мъж в друго село, и Милчо е с тях. Има четири сестри, които са от различини бащи.
За жалост това е действителността в България!

И все пак този Милчо го имало. Дали с една, две или три сестри, той съществува. Не живее в Горна Бешовица…но живее навсякъде около нас. Аз лично познавам деца, които се радват на парче шоколад и е тъжно, наистина тъжно.

НЕКА ДАРИМ УСМИВКА НА ЕДНО ДЕТЕ с,Горна Бешовица обл’.Враца п.к.3155 пол.Милчо на 12 г.

Аз ще имам грижата да изпратя на тези деца нещо за празника.

Да плаче и аз плача….
Едно време татко казваше Да беше ключа в мене , лесно. Ключът за правдата….НО така и не се намери този ключ. Сега и аз така.“Не бих оставил по света нигде хора огнетени. Ех как би било чудесно да съм ключар на този строй“.

Къде е правдата заключена и ключът кой го притежава. Кого да питаме внучета от Великите държави? – Н. Бистров

Аз разучих кое е семейството,чрез началник поща на селото.Има такива деца,майката се казва Татяна Колъова Крумова,паботи в социалната служба,а момиченцето без кукла живее при баба си.Адреса е с Горна Бешовица област Враца ПК 3155,получател майката,това е.

Ей, ма ти ша ма разплачеш с твойта художествена измислица за мангалчето от Мездра, тц, тц, тц! Няма ли : изпратете СМС с текст ДМС за Милчо х 2,40 лв. Сега покраи Коледа покрай сухото гори и мокрото!

във врзка писмото на милчо до дядо коледа побликувам телефонният номер на кмета на горна бешовица за връзка 0886150309 невярваите на всичко което се пише в писмото.

Милчо ми е приятел и аз също съм от с.Г.Бешовица и незнам кой е автора на това писмо,но ако може да разбера някак ще съм много благодарен. 🙂

Искам адреса на Милчо! Лично ще се обадя на детето!Желая да помогна!

Po tajno pismo ne biah chela nikoga,salzite mi tekaha prez cialoto vreme,molia vi da napravim neshto za tova detence,svarjete se s men mnogo iskam da pomogna,znam ,che ima mnogo takiva deca po sveta,neka da im pomognem