Париж, една любовна история

Пътувала съм на много места. И в България, и в чужбина. Обичам да пътувам. Човекът е човек, когато е на път, се казва в една поговорка.

Обичам да посещавам музеи, старинни крепости, да се запознавам с историята на града или държавата, която посещавам. Интересно е, а и се пренасям в едно друго далечно време, за което само сме чели и слушали. Обикновено избираме екскурзията, разглеждай картата и си казвам: „Тук не съм била“.

Искам да ви разкажа за моето невероятно преживяване в Париж-градът на любовта.

Сигурно много са ходили там. Но за всеки усещането е различно, при мен беше усещане за пълнота, хармония, любов, романтика и не на последно място космополитност. Хората с изключително приветливи.

Бях там пет дни, а сякаш беше миг. Имам чувството, че видях само частица от този велик град и си обещах, че пак ще се върна.

Кацнахме на летище Шар дьо Гол. Настанихме са в едно хотелче, което беше съвсем близо до метрото и на поносима цена. А близостта ни до метрото даде възможност да стигнем до всички точки, които пожелаем.

Естествено, започнахме от Айфеловата кула. Единственото неприятно при нея беше, че близо час се редихме за билети. 10 евро е входът, за да получиш разрешение да се качиш на последния етаж. Но пък гледката от там е неописуема. Виждаш Париж като на длан. Подредени кварталчета и красиви поля.

Като всички туристи, дошли в Париж, посетихме и катедралата Нотр Дам. Там няма вход, но наоколо обикалят много джебчии. Или пък ти бутат листчета, с които молят за помощ. Не им се връзвайте.

В катедралата се продават монети с образа на катедралата, струват едно евро. Купихме за спомен. Величествеността там те обърква, кара те да се смириш. Възхитително е.

На Следващия ден стигнахме до Лувъра. Необходими ни бяха близо 8 часа да обиколим и то не успяхме да видим всички. Снимахме се до статуята на Венера и картината на големия Леонадрдо да Вични- Мона Лиза.Но пък самата картина е много строго охранявана и от близо не се вижда. Честно да си кажа не бях впечатлена.

Но в Лувъра има какво да се види, препоръчвам горещо. Мисля, че входът беше 15 евро.

Пред Лувъра има много негри, които продава сувенири и ключодържатели. Може да си купите от тях на доста поносими цени – пет за евро. В магазините са доста по-скъпи.
Истината, е че спомените ми останаха във Версай. Или по-точно Версайските градини.

През цялото време в градините звучи някаква прекрасна музика, а градините са невероятни. Имахме време да обиколим и добре познатата на всички Шанз-Елизе, да видим и да се снимаме пред Триумфалната арка.

„Шанз елизе“ е доста скъпа улица и е пълна с хора.

В един от дните ходихме и до Сакре кьор. На връщане минахме по едни много тесни улички, а там е пълно с художници, които ти предлагат да те нарисуват срещу 20-50 евро.

Пихме по една бира в латинския квартал, а после се разхождахме с корабче по Сена.

Не мога да опиша всичко, което видяхме. Но на всеки, който се е ориентирал към Париж с две ръце препоръчвам. Няма да се разочаровате. Невероятен град, ухае на любов.

Катя Христова, Бургас

Тази публикация участва в конкурса „Моята незабравима почивка



 Коментари