Петнайсетгодишните „молки“ през очите на една майка

Петнайсетгодишните „молки“ през очите на една майка

Не обичам да пътувам с метрото. Но нямам друг избор, транспортът до работното ми място минава през метростанцията. Бързо и удобно, особено ако успееш да се абстрахираш от блъсканицата, бутаницата, миризмите на хората, караниците, невъздържания кикот на млади момчета и момичета, някоя и друга псувня, припаднала баба, нервен контрольор. Сутрешна идилия.

С една дума веселба.

Обикновено се опитвам да се съсредоточа върху задачите, които ми престоят през деня и не надавам ухо на това какво се говори до мен. Какво да толкова да им слушам на хората – проблемите, щастието, несгодите. Че и аз си имам този живот „миш-маш“, че понякога и в повече.

Една сутрин, обикновена сутрин, поредната сутрин – един детски разговор ме потресе,

дето се вика прииска ми се да се върна в първи клас от срам. Квалифицирам го като детски, защото момичетата, които си бъбреха разпалено до мен бяха на възрастта на дъщеря ми около 15 години или с една две години по-големи.

Събираха погледи. Бяха облечени доста кокектно и шик. Едната с къса кожена пола, черен фигурален чорапогащник, изрязано деколте. Другата с впити черни къси панталони и токчета поне 12 см. Грим като за вечерен бал, а беше само 7.30 и със сигурност отиваха на училище. Не видях раници, носеха шикозни чанти, кажи речи на цената на три мои. И двете силно изрусени, вероятно си мислеха, че това ще ги направи по-женствени, по-големи и съответно по-харесвани.

Девойката с по-късата коса, вързана високо на опашка,

разказваше на висок клас колко и е тъпо в къщи. Заслушах се.Направо си наддадох ухо да чуя всичко. Изобщо не й се прибирало. Доколкото успях да схвана, майката по цял ден работела за някакви си смешни 700 лв, начална учителка. Съвсем се била вдаскалила, според момичето. Искала да я възпитава: „Скарахме се жестоко и аз й казах да си изнася лекциите на първокласниците, че само те ще я слушат“. Хубаво де, ще каже някой, кавги като кавги, като във всяко семейство. Така е, но те не спряха до тук.

Девойката все така разпалено и убедено разсъждаваше на глас,

че не иска изобщо да прилича на „тъпата“ и асоциална майка. Беше убедена, че ще си намери богат мъж, който да я гледа и да й купува всичко. С баща й непрекъснато спестявали, а на нея и писнало:

„Виж, Вера от другия клас, майка и не работи, взима я от училище с последна марка „Ауди“, носи скъпи дрехи и все са по екскурзии. А аз на едно зелено да отида се моля с месеци за пари“,

оплакваше се искрено девойчето“. Другото момиче слушаше внимателно, убедено в правотата на приятелката си и дори заключи:

„С бедни родители е кошмар, кой ни ги тресна такива. Ощетени ни сме отвсякъде“.

Разговорът продължи в тази насока. Но трябваше да слизам.

Стреснах се, буквално се ядосах на себе си, че подслушвам, разговор, който ме напряга, ядосва и в същото време ме удря през лицето като с мокър парцал.

И дъщеря ми ли мисли така?!

И тя ли не е доволна от това, което получава, и тя ли ще търси богатия чичко – паричко, който ще й купи пет дрешки в мола, за да изглежда добре, а след това бога ми кой знае какво ще поиска в замяна. Това май наистина вдъхва повече увереност и самочувствие на днешните момичета – скъпи дрехи, дрънкулки, пари, почивки, отколкото две шестици по български. Вероятно са прави за себе си. Не виня. Има само срам и тъга.

Какво е да се родиш и израснеш в консуматорското общество?

Без възпитание, което може би ние сме забравили да дадем, прекалено заети от работа. Морални устои, ценности, семейство – смешни квалификации през очите на едно бързо пораснало дете, нарекло себе си жена. Та тя зад гърба си има поне 7 сексуални партньора, а те се увеличават всекидневно. С тях и придобивките.

Но те са само на 15, бога ми, и по думите на дъщеря ми, /която понякога споделя с мен, докога не зная/ само тя и още една съученичка не са имали мъж в истинския смисъл на думата.

Съвсем се обърках. В очите на околните сигурно изглеждах смешна, старомодна и досадна лелка. Да възпитаваш някого в ценности, морал, любов, уважение си е чист садизъм. Да продължаваш да твърдиш, че парите не са всичко е смешна нелепост.

Децата ни може би са прави?

Може би ние създадохме едно уродливо общество и ако не си част от него оставаш сам и изолиран. А кой иска да живее сам?

Защото в дискотеката, кварталното заведение, в мола – няма да те изпитват кой е Левски, Ботев, Каравелов или да анализирате „Една българка“ /те и в училище не го правят/. Там важат други правила – каква марка обувки носиш, какъв телефон ползваш, колко е гръдната ти обиколка. Колко питиета може да понесеш преди си легнеш с онзи чичко, който ти е обещал нещо хубаво и скъпо, с което ще се изфукваш на следващия ден в училище.

Слизам от метрото, вали. Вървя. О, днес ще взимам заплата. И какво от това, не мога да купя на дъщеря си чанта „Гучи“, която тя така иска. Два свята, единият толкова излишен.



Коментари

…………..

за жалост…

нямам думи…само някаква си сълза се изтъркаля, но бързо я избърсах засрамено

..

… Всичко идва от нас ,родителите.Обаче е много тъпо,когато у иш вкъщи децата си на едни ценности, а на оцета, в училище дори!, в мала – са други!….И аз съм в този отбор….:(