Откъде се появяват истеричните деца?

Детската истерия и неконтролируемото избухване е един много разпространен проблем. На практика няма семейство в света, което поне веднъж да не се е сблъсквало с подобни пристъпи на детето.

Ситуацията, разбира се, е много болезнена и абсолютно всички родители искат по някакъв начин да я избегнат. В същото време самите родители със своето поведение предизвикват волно или неволно тази истерия у децата си. Днес ще ви помогнем как да се справите с този огромен за родителите проблем.

Как се отнасяте към детска истерия?

Предизвиква у вас чувство на безпомощност, остро чувство на жал и състрадание, плаши ви, изнервя ви, уморява? Но със сигурност не ви радва, нали?. И едва ли има родител, който иска тази истерия да се превърне в обичайното състояние на неговото дете.

Достатъчно е да направите една от грешките, описани по долу и вероятността детската истерия да се превърне в нещо обичайно във вашето семейство е висока. А ако се случи да допуснете не една, а няколко грешки, то резултатът ще е почти необратим.

Кои родителски грешки водят до детското избухване?

Грешка №1 – Позволявате на детето всичко

Но, разбира се, вие като добър родител сте против презадоволяването. Но в същото време искате да разберете детето и неговите желания. А желанията му са толкова искрени и силни, че да не ги изпълните е равносилно на престъпление.

Смятате, че когато изпълнявате всяко желание на детето това е гаранция за вашата искрена любов. Така ли е? Не не е така!

Когато детето на среща никакъв отпор на своите желания, дори и на съвсем незначителните прищявки, не е никак странно, че не чувства никаква родителска защита. Получава се следния парадокс – детето само решава какво му е необходимо, а родителите са само изпълнители на неговата воля и желания. Това бреме е непосилно за малкия човек и следствие на това нищо чудно да се превърне в невротик и истерик.

Грешка №2 – Не позволявате на детето нищо

Втората грешка е пълна противоположност на първата. Може да сте разрешавали всичко и изведнъж да решите да не позволявате нищо. Детето е малко и то все още не разбира кое е добро и полезно за него и изначало неговите решения не могат да бъдат правилни, смятат някои родители. Което пък от своя страна означава, че вие трябва да решавате всичко заради него, дори и за съвсем невинни неща.

– Искам червената рокля? Не ти отива червено, ще облечеш синьо.

– Не искаш да пиеш мляко след овесената каша? Млякото задължително трябва да се пие, за да имаш здрави зъби.

И така за всичко.

Млякото, разбира се е полезно, а червеният цвят действително може да не му отива. Но, когато живее в постоянни ограничения детето рано или късно ще се постарае да пробие тези задушаващи рамки. Как? По най-простия начин – чрез скандал. И ако опитите му не се увенчаят с успех, нервният срив е гарантиран и непрекъснатите караници също.

Грешка №3 – Непоследователни сте

Всички сме живи хора с чувства и мисли. Днес имаме прекрасно самочувствие, а утре – не съвсем. Днес ни се удава всичко, а утре не ни върви от сутринта. Днес всичко върви по мед и масло, а утре имаме сериозни проблеми. Но ние не сме роботи и не можем винаги да се държим по един и същи начин.

Затова и с детето всеки ден, че дори и през самия ден, се държим различно. Ту сме толерантни и снизходителни, ту избухваме за всяка дреболия. Един път даваме да детето да гледа детски филми по цял ден, а на другия му забраняваме да се докосват до дистанционното, после включваме филм през нощта, за да не ни притеснява плача му.

Да, ние не сме роботи и детето е длъжно да ни разбере.

Не не е длъжно. То не може да разгадае защо непрекъснато си противоречите. Родителите са образец за поведението на детето. Родителите формират неговите граници и правила.

И какво се получава, когато този образец е в състояние на непрекъснати колебания и правилата непрекъснато се променят?

Това означава, че в живота на детето няма стабилност и яснота. Резултатът е – истерия.

Грешка №4 – Не се спазва никакъв режим

Детето не ходи на детска градина и е странно да спазва някакъв установен режим. Или пък днес ходи, утре не, после пак ходи, но вдругиден е при баба. И въобще за него режимът е скучна рамка, която прави живота скучен.

Съвсем възможно е вие прекрасно да се справяте без режим и да приключвате всичко в срок без стриктен график. Но децата, които нямат режим, нямат и усещането за стабилност в живота. Те не разбират по какви закони съществува този свят и изобщо трябва ли да се спазват някакви правила.

Освен това липсата на ясен хранителен режим и липсата на време за сън за детския организъм е изтощително и бързо настъпва умора и физически дискомфорт. А постоянният психологически и физически дискомфорт на детето води до избухвания и истеричност.

Грешка №5 – Неограничено гледане на филми и компютърни игри.

Всяко дете обожава детските филми. Готово е да ги гледа, когато е възможно и колкото е възможно по-дълго. Отлично запомня сюжета, избира си любими герои. Същото е и с компютърните игри. Веднъж предложете на детето подобно развлечение и то е готово да стои с часове пред компютъра.

Защо това не е развитие? Защото паметта става ленива!

Да, а на вас ви се иска понякога детето да е заето с нещо и да не ви досажда поне за няколко часа. Но развитието, което дават филмите и компютърните игри е измамно, а вредата от непрекъснатото стоене пред екрана – огромна.

Любимите филми и компютърни игри въздействат силно на процеса на възбуждане на мозъка. А възбуденото дете ще търси изход от своето състояние. И ще го намери в регулярни истерични изблици.

Следва продължение.