Не живейте само заради децата си

Моля ви, като майка, като родител : „Никога не живейте заради децата си“. Това твърди известната френска психоложка д-р Венера Слимс, която повече от 20 години изследва задълбочено отношението родители – деца. Има няколко издадени книги, преведени на над 10 езика. Самата тя споделя, че е била жертва на майка, която е искала да осъществи всичките си нереализирани мечти чрез нея самата.

Това не само, че не им е нужно, то е много вредно и опасно, както за вас, така и за самите тях. Знаете ли колко разбити съдби, колко разбити сърца, колко обиди и неразбиране има в отношенията, в които родителите се „отдават“ на детето.

Аз съм срещала жени, които се отказват от всичко в името на родителството. А след това виждам как същите тези деца се отказват от всичко хубаво в живота, само защото така са възпитани. Гледката е потресаваща и много тъжна.

История №1 – Не живейте само заради децата си

Майката на Иван остава рано вдовица. Така и не се жени втори път. Всичко инвестира в сина си. Купува му хубав апартамент, плаща му висшето образование. Той израства обаятелен, успешен, силен мъж. В момента Иван е на петдесет години. Никога не се жени, няма деца. През целия си живот се опитва да върне дълга към своята майка. Нещастен е, защото майка му не може да го раздели с друга жена.

История №2 – Не живейте само заради децата си

Бащата на Вероника работи денонощно заради децата си. Той има големи амбиции относно дъщеря си. Вероника е много умна и способна и той се надява тя да стане лекар. Момичето е изпратено в университет, но бързо се отказва от следването.

Тя мечтае да изживее своя живот, не този, определен от баща й. Надява се да стане известен художник. Тогава бащата отчаяно се опитва да я вразуми като предприема крайни мерки. Дава й една дълга сметка с разходи. В разходите включва – обучението в училище, дрехите, яденето, екскурзиите и иска да му върне всички пари до стотинка. Трябва ли да кажем, че от този момент Вероника никога повече не вижда баща си, и така вече тридесет години.

История №3 – Не живейте само заради децата си

Майката на Мария се отказа завинаги от личния живот заради детето. След развода тя спира да излиза, ограничава срещите с мъже, престава да се забавлява, защото се страхува, че ако продължи да живее ще травматизира дъщеря си.

Мария вече е възрастен човек, но така и не успява да се отдели. Дори и не си помисля, че има право на срещи с приятели. За нея е престъпление да остави сама дори за миг жената, която я е отгледала. Така и не започва да гради и да мисли за своя живот. Мария вече е на 40 години. Никога не се е омъжва. Няма деца. Изпада в тежка депресия и продължава да тича по свирката на майка си, защото е „длъжна“.

История №4 – Не живейте само заради децата си

Родителите на Мартин и София са много добри. Те правят всичко заедно и в името на децата. Каквото могат, дори и това, което не е по силите им, само и само всички да са щастливи и задоволени. Семейството години наред е много задружно. Заедно посрещат семейни тържества, празници, отпуски.

Но заради прекаленото отдаване на родителството се губят като съпрузи, като партньори. Освен децата нищо повече не ги свързва. Те живеят над 30 години заедно само като майка и баща. И когато децата напускат дома, не им остава нищо друго освен да се разведат. София и до ден днешен не може да прости тази огромна лъжа, в която е живяла. Тя е на 37 години и се бои да се омъжи. Бои се да повтори тъжната история на родителите. След развода майка не издържа и слага край на живота си.

История №5 – Не живейте само заради децата си

Максим е късно родено дете. Над него се трепери от бебе, за него се мисли непрекъснато. Истината е, че майката в един момент се отказв да чака принца на белия кон и решава да си роди дете, което сама да отгледа. А след това решава чрез Максим да сбъдне всичките си неосъществени мечти.

Всячески се опитва да превърне Максим във вундеркинд. Той ходи на уроци по математика, учи три езика, посещава различни кръжоци, свири на арфа. Майката много се гордее с него и когато има гости го кара да свири на арфа пред тях. Арфа-толкова екзотично.

Днес Максим е на 40-ет и се развежда. Неговите деца ги възпитава друг мъж и той няма нищо против. И до ден днешен не знае какво иска сам. Не става вундеркинд, не издържа на високите очаквания от страна на майката и изпадна в депресия. Сега пие преди работа, по време на работа и след работа. Майка му това не го вижда.

Това са само част от историите за повредените деца и крайните родителски амбиции. Има много други истории, но те не се нито весели, нито интересни. Когато едно дете се превърне в смисъла на живота на своите родители, то попада в ада. Все едно затваряте детето в стая, в която едва прониква въздух. В началото може да се живее, но постепенно започва да се задъхва. Задъхва сe в работата си, в любовта, в отношенията с колегите. Задъхва се в живота.

Втора част

Амбициите на майките да живеят живота на техните деца често водят до крайно обтегнати отношения. Тези майки винаги се опитват да бъдат строги, сериозни, вечно изискващи – но и вечно недоволни. Амбициите, които не са се осъществили в техния живот се прехвърлят върху детето.
Пациентка, която посещава кабинета на д-р Венера Слимс разказва, че първият и последен път, в който майката каза, че се гордее с нея, е когато ражда първия си син: „Тя никога не ме похвали, никога не ми каза, че ме обича. Понякога имах нужда просто да ме прегърне и да се гушна в нея, но никога не се случи“ Вече не поддържат никакви отношения, не контактуват, тя от край време й е напълно чужда.

Има различни варианти как тези деца ще продължат живота си.

Тези деца плащат цял живот за нещо. Те нямат право на личен живот. Властният родител е на пиедестал. Някои стигат и до другата крайност, протестирайки отчаяно. Пият, съсипват живота си, стават хазартни личности или започнат да взимат дрога. Рядко някое дете може да приеме подобно отношение на родителите си дори и да не го показва.

Така че, моля ви скъпи родители, не живейте в името на децата! Намерете си друг смисъл в живота, намерете друг смисъл в майчинство и бащинство. Защо тези малки момчета и момичета да се превръщат в заложници и жертви на вашата „благотворителност“ и настойничество. Те не са ви длъжни с нищо, вие сте им дали живот и ако искат да ви помагат, нека е по тяхно желание, не по ваше настояване.

Запомнете!

Обичайте мъжа си

Децата ще пораснат, но той е този, който ще остане до вас. Може да им покажете колко сте щастливи заедно, да им дадете пример и те самите да създадат щастливо семейство. Може и да ги обсебите и да ги превърнете в самотни, незадоволени и не обичащи същества. Нали видяхте тези семейства, които следваха потребностите само на децата, след това останаха без нищо.

Обичайте себе си

Не забравяйте за себе си в надпреварата за детското щастие. Не се отказвайте от новата роклята заради новия конструктор „Лего“. Не сменяйте вашия козметик за учител. Ако не се грижите за себе си, какво може да дадете на другите? Какъв пример? Каква любов? Откъде?

Търсете смисъла на живота над материалния пласт.

Този живот ще свърши все някога. Затова пътувайте, четете, изградете свои духовни ценности и морал. Може да черпите сили от там, вместо да живеете и да черпите сили чрез децата си.

Не живейте заради децата си, моля ви.

Когато срещах хора, чиито родители са дали всичко за тях, ми ставаше тъжно. Аз самата виждах своята болка и своя живот. Аз виждах мъката, разбитите сърца, опустошените души. В очите им се криеше вик за помощ. И те като всички деца искаха да обичат родителите си. Но тяхната обич се превръщаше в дълг, задължение и вина.

Дайте възможност на вашите деца да живеят, да дишат.

Само тогава ще имат възможност да растат и да се развиват нормално. Ще могат сами да се справят с трудностите и да продължават напред. Нашата роля като родители е много проста: да ги поливаме навреме, да не закриваме слънцето, за да ги огрява и да ги пазим от врагове. И тогава детето като цвете ще разцъфне, ще порасне и ще направи нещата толкова добре колкото не сме и очаквали. Не живейте заради децата си, така ги обричате на провал.

Венера Слимс, психолог



Коментари

Аз не съм съгласна с анализа! Заслужава си да живеем за децата си. За децата си – НЕ ЧРЕЗ децата си. Животът има смисъл само тогава, когато си го посветил на нещо по-голямо от теб. Тогава имаш посока, цел. Но животът го живееш ти. И ако се опиташ да се реализираш чрез някой друг – губиш. Децата не са нашето бъдеще. Децата са нашето настояще. Детето е огледалото, което отразява вътрешната същност на всеки родител. Докато бях учител, при мен дойде родител, за да обсъдим проблемите с дъщеричката му (шестокласничка). „Господине, казах му, ние нямаме проблеми с ученици, които нямат проблеми в семейството“. Това бяха моите наблюдения – децата, които са обичани, уважавани и ценени от родителите си, са също толкова обичани, уважавани и ценени в училище. „Да, каза таткото, майката на момичето замина в Гърция и на мен ми е трудно…“ Примерите, които са показани в публикацията, илюстрират какво се случва, когато родителите се опитват да реализират своите амбиции чрез децата си. Това не са родители, които живеят заради децата си, а хора, за които децата са средство. Когато детето ти е цел, а не средство, ти го даряваш с обич, с внимание, даваш му енергия да постигне собствените си цели, а не го принуждаваш да постига твоите цели.

Калина Александрова, не мисля, че сте разбрали добре написаното. Смятам, че статията е изключително вярна. Тя не е за родители, чийто най-важно са децата, както казвате вие, а е за родители, чийто всичко са децата. Те нямат свой живот, приятели, хоби ако щеш дори и ако ги нямаше децата сигурно нямаше да са живи. За това и една от майките в историята се е самоубила. Децата могат да бъдат най-важното, но нека не са единственото и всичко за родителите си, защото е много трудно цял живот да се бориш за щастието на някой друг без да се пипиташ кое е твоето щастие, цял живот да не си себе си за да не нараниш хората, които са ти дали живот, да не ги разочароваш. Тези родители не те оставят и не приемат ти да имаш свой избор, различен от техния. Те живеят не просто за теб, а те живеят, мислейки че ако ти имаш тяхното бленувано щастие и ти ще си щастлив, без да осъзнават, че те не са ти, а ти за тях не си просто детето, ти си същество, което колкото и да познават те никога няма да разберат до край, защото си се загубил някъде в техните очаквания за теб.

малко хора стигат до същината на темата не само госпожа Калина Александрова,жалко.

Вижте, много надълбоко съм влязла в темата. Вие просто гледате едната страна на монетата. Истината е, че ти не можеш да обичаш никого, ако първо не обикнеш себе си. Не можеш да дадеш на другите това, което нямаш. Свободният човек дарява другите със свобода. Робът прави близките си роби. Изпълненият с любов излъчва любов. Не действията определят какво сме вътре в себе си, а отношението ни към нас самите и към нашите близки.
За мен всеки човек е Бог. Детето е свещено, защото то е Бог, който още не е осакатен. Ние, възрастните възвръщаме нашата божественост, когато си възвърнем детската невинност, когато се изпълним с любов – пише го в писанията, нали. Обикнем ли детето в себе си, ще можем истински да обичаме и децата си.

Не всички са толкова идеални и пълни с любов. Има родители, за които животът е свършил и единствената им радост са децата. Те се вкопчват в тях с мисълта, че са им нужни, да помагат и не осъзнават, че те самите нямат живот и точно както е писано по-горе живеят за децата си и чрез тях съществуват. Тук не говорим кои са идеалните родители. Тук говорим за това как не може едно дете да е щастливо ако родителите му са нещастни.

Дори и в Библията го пише-първо хората са съпрузи и след това родители.А децата рано или късно отлитат!

Хареса ми статията. Абсолютно вярно е, че не трябва да се вторачваме в децата си и да ги манипулираме как да живеят живота си. Те са ни дар за времето, докато пораснат. След това можем само да се радваме на успехите им и да ги подкрепяме в проблемите, които ще преживеят. Само така ще станат отговорни и здравомислещи хора.

Съгласна съм с Вас, Калина Александрова! Точно така го разбрах и споделям с две ръце мнението Ви! Статията трябваше да е озаглавена „Не живейте живота на децата си или чрез децата си“, разбира се, че живея само и единствено за моето детенце, та за кого друг по дяволите!

„… живея само и единствено за моето детенце…“ – това означава ли, че хората, които нямат деца по една или друга причина, не трябва да живеят?

Miglena Petrova Имате личното право да живеете за когото си искате! Аз говоря лично за себе си!

Miglena Petrova Обичайте детето в себе си! То ще ви направи щастливи. Всеки стих, написан от теб е твоето дете, всяка нарисувана картина, всичко, в което има творчество – работата, любимите занятия…

Прекрасна статия! Дълъг е пътят на поучението- кратък на примера! Как да научиш едно дете да бъде щастливо,когато ти самият не си. Една, истински обичаща детето си майка, ще знае или поне ще се опита да разбере нуждите на индивидуалната личност-своето дете и ще го подкрепя в неговите решения, а няма да му преначертава пътя,защото според нея „другото е по-добре“. Най-доброто,което може да направи един родител- да бъде щастлив, за да даде същия пример на своето дете. И свободата- детето да бъде себе си, знаейки,че има подкрепата, на своите родители- без значение дали е банкер, шлосер, бояджия или дори гей!

Много актуална статия , но всеки си има своя гледна точка.Помага се с каквото можеш и когато можеш. Всеки има право на свой живот.

Децата ни не могат да са щастливи, ако ние не сме! Няма как да им предадем щастие, ако то не е вътре в самите нас. Нека се научим да бъдем щастливи заради самия живот, който е един часовник отброяващ минутите наобратно! Нямаме време да чакаме, да търсим щастието… Да живеем тук и сега! Да обичаме децата си, съпрузите си тук и сега… Иначе, страхотна статия! Поздравления!

Все съм се чудила как се УЧИ щастието? То нещата не са ли спонтанни… И освен това, според тези „психоанализи’ излиза, че каквото и да сме направили за нашите деца, все сме сгрешили.

Щастието е във всеки от нас в момента в който си простим и се приемем такива ,каквито сме.Много зареждаща статия,а коментариите под нея са вдъхновяващи на мислещи,щастливи хора!Много зареждащо,благодаря!:)

Petya Keranova Всеки родител е убеден, че прави най-доброто за децата си. Никой не греши. Най-важното е да се обичаме.

Бла бла бла бла… абсолютно празни приказки, ако ти не си отдаден на децата си, значи си никой, не искам живот без децата си, без семейството си…

Е, че къде пише без деца и без семейство? Напротив! Да обичаш, да помагаш на децата си, да им бъдеш гръб, е нещо съвсем нормално и това е описано в статията. Да живееш чрез детето си, осъществявайки някакви болни амбиции, само защото ти не си живял добре, това е друго. Извинявай, но прочети пак. Не мисля, че си разбрал същественото. А и да, разбира се имаш право на своята гледна точка!

Наталия Божилова привет, имам мнение, споделям го, приемам критиката ти, въпреки че много добре съм изчел статията, всеки разбира текста и смисъла по своему.

Една статия, която вероятно предизвиква доста противоречиви мнения. Лично на мен ми хареса и в голям част подкрепям написаното. Интересно четиво!

Vyarno I tochno! Bravo na avtora!

Не е лоша статията, но за мен набляга на крайностите.
Какво означава ‘щастливи родители’? Какво е ‘щастие’? Кухи думи, които всеки пърни с различно съдържание… Колко щастливи? Кога щастливи (постоянно, нон-стоп, 24х7?)…
не ме е срам, че обичам и искам децата ми да постигнат много (повече от родителите си), своя си успех и щастие; и приемам че ще е с тяхната дефиниция за ‘успех’ и ‘щастие’; да, повлияни от видяното в семийството, но не задължително обречени от грижовни родители, па макар и понякога ‘нещастни’
Накратко : живота е доста по-сложен и шарен; истината е по средата (никоя крайност не е добра) и ‘добрите’ родители са тези, които са осъзнато търсещи и постигащи баланса м/у личното и родителското осъществяване

На крайностите набляга, разбира се. Ясно е заявено в нея, вкл. и с дадените примери. Дали и колко правилно е преведена не знам, но съдържанието и отправеното послание са ясни.
Човек, който няма личен живот и центрира своя само около нечий чужд, пък било то и на собствените си деца, не е полезен нито на себе си, нито на тях.
Никой не съветва да не се грижим за децата си. Но те не са част от нас, още от момента на раждането си. Никой не апелира децата да не бъдат обичани и обгрижвани. Напротив. Апелира се за баланс.

Много повърхностна статия. Има огромна разлика м/у любовта към децата, която ги прави длъжни да те обичат и любовта, която ги кара да те обичат. Има огромна разлика между това да дадеш шанс на детето си да получи добро образование и това да го караш на сила да стане доктор например.

Малко краен коментар. Грижата към децата и към себе си трябва да се балансират…

Харесвам на 100%.

Haresva mi kato ideia , taka triabva da bude.Svidetal sam na podobni slichai. No trudno se realizira?

Прочетох статията два пъти! И ми се вижда малко странна.През цялото време ми се струваше,че психоложката,давайки примери за нещастните деца,говори като за някакви неодушевени предмети…някакви марионетки без грам мозък и реакция към случващото се с тях! Всеки нормален човек,независимо дали е дете или не,реагира на агресията ,защото в желанието и амбицията да се реализират чрез детето си, такива родители проявяват агресия спрямо него….без значение под каква форма е тази агресия….било то чрез налагане на мнение,подаръци и подкупване или вменяване на чувство за вина у детето. И рано или късно,колкото и да е било подтискано едно дете, то пораства,започва да разсъждава и по свой си начин отреагира на поведението на родителите си.Логично би било при един бъдещ брак и собствени деца това дете да се старае да не допуска грешките,които е понесло от своите родители. Така постъпих и аз!Имам прекрасно семейство и щастливи деца и до ден днешен обичам и уважавам родителите си /макар и вече не между живите/.Независимо от всичко! И си мисля,че никой не е роден,за да го мачка някой друг,та било то и собствените му родители.Просто всеки има право на избор и ако някой е избрал да провали живота си,никой друг не му е виновен.Защо всички тези „смачкани“ от родителите си вече 40-50 годишни „деца“ не са потърсили вината и в себе си,в тяхната пасивност,не са си задали въпроси,на които да намерят отговори? Защото е по-лесно да си нещастен и да търсиш непрестанно съчувствие,отколкото щастлив…..

Подкрепям мнението изразено в статията. Естествено, че всички родители обичат децата си и така трябва да е. Но тази обич не трябва да става „нездравословна“ нито за родителя, нито за детето. И ще ви разкажа История №6 – Моята история
Родих здраво и жизнерадостно дете. За беда, когато беше на годинка се разболя тежко. До ден днешен е на легло и се нуждае от постоянни грижи. Обичам го безкрайно много, но след случилото се, се опитах да намеря причина да продължа да живея въпреки трагедията. Ако подкрепях мнението на тези, които не са съгласни със статията, сигурно щях да съм сложила край на живота си. И кой щеше да има полза от това – аз ли или детето ми. Сега отдавам цялата си любов на това дете и намирам време да си доставя някакво „удоволствие“ въпреки нещастието. На път съм да стана отново майка и това ме прави най-щастливия човек на света.

статията ми хареса и бих искала да прочета оригинала, а евентуално и да прегледам в амазон някои от книгите на френската психоложка. как точно се изписва името й – пробвах няколко варианта в гугъл, но без успех.

Щастливи са децата на щастливите родители, които освен децата си обичат и себе си

Бих допълнила само едно и то е, че децата ни не са наша собственост, а са ни дадени, за да ги подготвим по най-добрия начин за техния си живот. Това не ни дава правото да гледаме на тях като наша собственост и да прехвърляме нашето си задължение да живеем, творим и да се развиваме върху тях. Това е идеята на статията. Поставения проблем не е любовта, а обвързаността, която се осъществява и особено лошия пример,който даваме. Нека разграничим същността на проблемите.

Мисля,че статията е добра.Но не трябва да се изпада в крайности.Не може да се поставят под един знаменател всички от ношения и ситуации в едно семейство.Трябва да има баланс както да не забравяш себе си така и да отглеждаш децата си с любов и ГРИЖА за да не сбъркат.Не можеш да поставяш на първо място тях,но не бива да се отдадеш само на собственото си его.Всъщност както казах и по горе много е сложно ,нещата са различни във всяко семейство.Трудно е да говорим по принцип.

Да живееш заради детето си, означава да не си личност, както и самото дете, да смяташ за свое притежание.Децата идват чрез нас, но те не са наши, защото нищо не ни принадлежи.Нищо не е вечно, дори собственото ни тяло.Да се грижиш и обичаш детето си, не значи да си обсебен и да живееш само за него.Затова и много родители отглеждат децата си до старини, защото нямат личен живот, немогат да приемат мисълта “ детето“,вече е голямо и има свой живот.Отглеждат се децата и внуците, които са прекалено зависими един от друг.В любовта няма обсебване, няма зависимост, любовта само дава, без да очаква.Никое дете не би било щастливо с родители, които не го оставят да диша, свръх загриженост.Да живеш заради децата си , означава , да не цениш живота и че ако нямаш деца ще си нещастен.Това те прави зависим, а такъв човек неможе да бъде щастлив, защото дава лош пример на детето си.Щастливият чове е щастлив, без значение какво има и какво няма,защото децата не са вещи а живи хора, които са отделни личности със свой живот.